Защо вкусното не е полезно?
За да отговоря на въпроса от заглавието, както аз го виждам, ще започна малко по-отдалеч.
Вкусът и обонянието са вродени процеси, които ни помагат да оцеляваме. Усещането на храната и определянето й като сладка, солена, кисела и горчива са субективни и само ние живите създания ги определяме по този начин.
Всъщност това са просто куп молекули, съединения, които в природата не се отличават с качествата, които нашите сетива им приписват. Захарта и солта имат своите кристални решетки и химичен състав и единствено ние ги определяме като сладки или солени. Нервните окончания на езика ни изпращат до невроните на мозъка ни елекрически импулси, които създават усещането за вкус. То е субективно, но ние вяваме, че е меродавно и единствено.
Защо е така?
Ние хората сме сложен жив организъм и за да съществуваме като такъв трябва да имаме вродени механизми на оцеляването. Ако не изпитаме погнуса и неприятно усещане, когато надушим развалена храна, спокойно бихме могли да натровим кръвта си, като погълнем гниеща тъкан.
А усещали ли сте как неприятно мирише красивото полско цвете Мак? Сякаш е горчиво и отровно. Всъщност истината е, че от опиумния мак се произвеждат наркотични вещества (хероин и др.), а всички знаем пагубния ефект върху телата ни от този тип вещества.
- Публикувана в Диети и отслабване
