Logo
Печат на тази страница

Защо не винаги е изгодно да купим собствено жилище? Лична история...

Защо не винаги е изгодно да купим собствено жилище? Лична история... - 5.0 out of 5 based on 3 votes
закупуване на имотЗакупуване на имот / снимка: www.sxc.hu Българите сме на първо място в света по притежание на собствени жилища. Това хубаво ли е или е лошо? По-бедни ли ни прави или по-богати?
 
 Ако питаме експертите по лични финанси, ще получим отговор, че жилището, закупено с кредит с цел да живеем в него е абсолютен пасив. Ограничава ни откъм действия, пропускаме професионални и др. възможности, поробваме се финансово.
  Друго е, ако закупим жилище с цел инвестиция и го платим кеш или пък вземем кредит, но с голямо самоучастие и имотът се изплаща например от наема или рентата. 
 
 Започвам да се убеждавам, че това до голяма степен е така. Когато бях на обучението по лични финанси и споделих, че съм закупила неизгодно апартамент със скъп кредит, лекторът Щелян Калчев (експерт по недвижими имоти), ми зададе само един въпрос:
"Живеете ли в това жилище или получавате наем оттам?"
 "Не, не живея там. Отдавам го под наем"- отговорих аз.
"Значи всичко е наред!" - възкликна той.
 
 В тази връзка, искам да споделя историята на една читателка на блога (която пожела да остане анонимна) със закупуването на собствено жилище. Много съм благодарна за изпратения материал. Ако и вие искате да се включите с ваша история, пишете ми.
 
"Ето и нашата история относно закупуване на собствено жилище:
 
След като се ожениме през далечната 1998 година, наехме квартира, която да бъде нашето семейно гнездо.
Разбира се,  квартирата не е твой дом, живееш в чужд такъв и си мечтаеш за собствен.
 
 Така - 7 години и половина. Родиха се двете ни деца - момиче и след 3 години и половина - момче. Аз все си повтарях за собствен дом, а съпругът ми казваше, че по-важно е какво можеш да вършиш и какви умения имаш - те ще ти донесат доход, а жилището - не е толкова важно, важно е да имаш свободата да отидеш, където поискаш, в резултат на уменията, които имаш.
 
 Но аз не слушах, сякаш не разбирах какво ми говори. Така в пика на цените на имотите, през 2006 година се сдобихме с бленувания имот, ново строителство. Голям апартамент, в центъра на града. Но заживяхме отделно - поради работата му в столицата, аз останах сама с децата в нашия град. Идваше си в петък вечер и пак заминаваше - в понеделник сутрин. Разделите бяха нелеки, малкия много страдаше за баща си, всеки ден ме питаше кога ще си дойде тате. Да не говориме, че сама с две деца - трудно е, но не искам да се оплаквам сега.
 
 Опитахме в столицата, но нямаше места в детски градини и затова купиме имот в нашия град - това пропуснах да кажа. Грешка, за която съжаляваме и до днес. Мъжът ми казва - когато си спестиш нещо сега, то ти идва двойно на главата след това.  И беше прав!
 
 Така живяме около 1 година и половина, след което заминахме в далечна страна. Там - 2 години и пак обратно. Междувременно балонът се беше спукал и цените бяха паднали. Бяха настанали и финансови проблеми у съседите ни - наследници на строителния бос, построил сградата. Започнаха и проблемите с тях - силна музика, злоба.
 
 Тогава разбрах какво ми беше говорил съпругът - че жилището не е важно, а това - какви умения имаш.
 
 И до днен днешен си спомням думите на добра колежка, която вече не е между нас, лека й пръст, че сбъркахме - трябваше в София, ми казваше тя. Но не го мисли, говореше умно тя, продава се. Да, ама не.
 
 Човек връща лентата назад, какво са му говорили близки, други хора, и вижда, че е имало много мисъл в тях. Ама кой слуша!
 
 Сблъскахме се с човешката долна простота, низост, чалгаджийство. Отвратена съм, не мога да повярвам, че има такива хора. Отвратих се и от институциите - като полиция например. Не искам вече да живея в това хубаво жилище и в тази красива страна! Тя е моята родина, но само това. Съпругът ми казва, България само е взимала от нас и продължава да взима, тук никой не уважава другия, повече уважение имаме в чуждите страни, където не ме познават, но ме ценят за това, което мога. 
 
 Така, и до днес, сме заложници на моята мечта за собствен дом, дом, от който сега искам да се отърва, защото не намирам спокойствие. Злобата на хората около нас ме побърква. Не съм вярвала, че има такава.
 
 Но мечта - домът е моята крепост! Крепост, която сега ми струва много ядове, нерви, разправии.
 
 Искам и се нуждая всичко това да има край, доброто да дойде в хората, злобата да изчезне. Но простотията няма почивен ден. Тук хората няма да се променят. Затова, аз искам да се махна.
 
 Прав беше съпругът ми, уменията са твоята свобода, а жилището идва като резултат.
 
 Много късно го чух! Но ще бъде, ще се случи и хубаво! Вярвайте в това и не се отказвайте, каквото и да правите!!!"
 
 Припомнете си и моята лична история със закупуването на жилище - част 1, част 2, част 3.
 
 И да ви помоля отново да споделите, ако имате подобен опит. Може и анонимно. Просто ми пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Последно променена наПонеделник, 21 Юли 2014 12:32
ZdravDuh.com. Всички права запазени @2015