Влез

Интервю с Ивайло Калфин - "Как да управляваме по-добре личните си финанси?"

Интервю с Ивайло Калфин - "Как да управляваме по-добре личните си финанси?" - 5.0 out of 5 based on 5 votes

Ивайло КалфинИвайло Калфин на гости на zdravduh.com Днес с голяма радост обявявам, че г-н Ивайло Калфин се съгласи да даде интервю за скромния ми сайт. Макар, че гостът ми няма нужда от подробно представяне ще припомня, че г-н Калфин е депутат в три народни събрания (37-то, 38-то, 40-то), бил е заместник министър-председател и външен министър, евродепутат и кандидат за вицепрезидент (заедно с проф. Стефан Данаилов).

  Г-н Калфин ще участва и на предстоящите избори като кандидат на партия АБВ (Алтернатива за българско възраждане).

  Защо избрах точно него като гост по темата за личните финанси - освен масивния си политически опит, той е и магистър по международно банкиране, работил е в частния сектор като управител и старши съдружник в фирми, с обект на дейност търговия, инвестиции, финанси и консултации. Университетски преподавател е в два университета Интернешънъл Юнивърсити и Висше Училище Международен Колеж.

 А сега се насладете и на самото интервю:

 Г-н Калфин, благодаря, че приехте поканата ми за това интервю. Защо според Вас българите (за разлика от други народи) не действаме активно за умножаване на личното си богатство? Какво ни липсва, за да подобрим финансите си? Според Вас някаква черта от народопсихологията ли е в основата на бедността ни?

 Всъщност не зная дали българите не са предприемчиви. Много хора са принудени да работят допълнително – не за да забогатеят, а за да си допълнят недостатъчните доходи от основната дейност. Въпросът предполага много обширен отговор, но ще се огранича до две причини за пасивността.

 Първата е свързана с много разпространеното българско качество да се жалваме, че нямаме късмет, че сме жертви, че някой злоупотребява с нас и т.н. Все търсим някой да ни реши проблемите – Европа, Русия, Америка. Когато ни трябва да си свършим някоя работа, първо мислим дали нямаме познат, който да помогне, вместо да отидем по общия ред.Трябва да си повярваме – всеки поотделно и като народ, че промяната на страната или на живота ни е в наши ръце.

 Втората причина е обективна. В България не рискуваш в бизнеса, защото фалитът е равен на трагедия. Губиш всичко – жилището, което си заложил, бъдещите си доходи, авторитета в обществото. Как тогава да рискуваш? Това е проблем в цяла Европа и затова повечето нови продукти се реализират в САЩ и други страни. Законите трябва да се променят, за да насърчат бизнес риска. Ако една идея не е успешна, трябва да загубиш вложението си, а не перспективата.

 Кое е вярното твърдение: българите се оплакваме, защото сме бедни или сме бедни, защото се оплакваме, а не действаме?

 Второто. Бедността и богатството са субективни категории. Българинът е много по-богат от много народи в света, но е по-нещастен. Впрочем всички се оплакват. Наскоро датска колежка ми се оплакваше, че в страната й са много стресирани, защото минималната почасова заплата е 20 евро. Така не знаеш дали утре можеш да си позволиш помощ за отглеждане на децата или поддържане на дома или грижа за възрастни хора. Много хора с право ще възкликнат: „Да имаме проблемите на датчаните!” Но личната инициативност е недостатъчна – трябва и подходяща среда. Обаче и средата се променя с гражданска инициатива...

 Какви са съветите на Ивайло Калфин за по-добро управление на личните финанси на българите?

 Сигурност в банките и другите финансови институции. България трябва да влезе в системата на европейския банков надзор, за да не се повтарят случки като тази с КТБ. Повече просветеност в основните правила на управлението на финансите. Това може да се изучава по подходящ начин и в училище. Както и спазване на правилото за диверсификация или да не си слагаш всички яйца в една кошница. И още едно правило – малките инвеститори плащат сметката. Затова – по-разумно и умерено. Рискувайте с малка част от активите си. Все пак става дума за лични и семейни финанси.

 Добра идея ли е преподаване на лични финанси и финансова грамотност в училище?

 Абсолютно. Училището трябва да поднася теорията максимално пригодена към практическите нужди. Част от математиката ще е много по-интересна и смилаема, ако се представи като елементарни финансови умения. В крайна сметка дори и хората да не се изявяват като инвеститори, личните финанси неизбежно налагат управление. Колкото по-просветено, толкова по-добре.

 Защо обикновения българин не е активен инвеститор? Според Вас инвестирането за всеки ли е? Каква е разликата между склонността за инвестиране на българина и на хората от развитите страни?

 Когато имаш ниски доходи, не инвестираш. Не ти остават свободни средства или пък не искаш да рискуваш минималните си спестявания. Въпреки че и спестяването най-често е инвестиция и трябва да решиш къде и при какви условия да си държиш спестяванията. Това е вече инвестиционно решение. Ако човек има обаче известни свободни средства, той може да се замисли как да изкара по-висок доход от тях или пък да си увеличи дохода, когато излезе в пенсия.

 Нормално ли е, че масово си държим парите в банките, вместо да търсим по-добри начини да ги умножаваме?

 Държането на парите в банките всъщност не е толкова лоша идея. Още повече до близо 200 хиляди лева те са гарантирани от държавата. Повечето банки предлагат и някакви елементарни инвестиционни пакети, но изборът не е особено голям, а и се губи гаранцията на депозита. Но стига човек да има време и възможност, може да отдели малка част от спестяванията си и да играе на финансовите пазари. Забавно е, стига да не се увличате и да можете да отделите достатъчно време. И не забравяйте, че на финансовите пазари във всяка секунда дебнат инвеститори с огромни аналитични възможности и информация и търсят печалбата. Те винаги ще са по-бързи от вас.

 В един от последните си блог-постове казвате, че при настоящото управление, ако държавата беше частна фирма, досега да е фалирала. Какво можем да направим всички заедно, за да избегнем държавния и личния си фалит?

 Сигурно има много правила, но за мен основните са свързани с риска, който си струва да се поема. Печалбата е пряко свързана с риска. При личните и обществените финанси рискът трябва да бъде умерен. Не може да се залагат парите на една карта. Не трябва да се допускат дейности, които очевидно генерират загуби. В крайна сметка някой ще трябва да плати тези загуби. Нито държавата, нито отделният гражданин могат да бъдат закрити поради несъстоятелност. Това впрочем създава на някои хора чувство на недосегаемост – все ще се намери кой да плати.

 Разликата между нас и развитите страни е, че държавата масивно подкрепя бизнеса. Какви мерки могат да се вземат в тази насока?

 Бизнесът има нужда от сигурност и предвидимост. Поне по отношение на законодателство, парична и бюджетна политика, международни ангажименти. Ако тези рискове са сведени до минимум, то инвеститорът може да поеме повече търговски и инвестиционен риск.

 Освен стабилност обаче държавата има и други функции, несправедливо отричани в България пред последните десетилетия – икономическо и инвестиционно планиране, създаване на финансови инструменти, преки инвестиции в икономиката. Тези инструменти трябва да се използват не за да изместят, а да привлекат допълнителни частни инвестиции.

 Какво мислите за различните инвестиционни стрататегии? За техническия и фундаменталния анализ например.

 Добрият инвеститор използва както фундаментален, така и технически и многофакторен анализ. Може да прилага и различни инвестиционни стратегии. Това обаче е много скъпо и го правят само много големите. По-малките си купуват тази информация, а най-малките индивидуални инвеститори могат да прилагат по-лесни стратегии.

 Една от тях е инвестицията в подходящ индекс или нещо по-често срещано – възприемането на стратегията на последовател. Избирате си някой инвеститор и доколкото имате информация за неговите инвестиции – следвате ги максимално близко.

 Може и още по-лесно – да предположите, че пазарната тенденция на растеж или спад на цената ще се задържи поне още минимално време. Не се опитвайте да отгетнете кога ще се промени посоката на движение на цената, защото най-често ще изгубите.

 Има значение и колко дългосрочна е инвестицията. Ако например инвестирате за пенсия, дръжте си парите по-дълго в същите инструменти. Като правило в дългосрочен план се печели, без да се отчетат измененията на цените. Трябва да имате търпение и добра информация.

 Какво ще посъветвате младите хора да направят различно от предишните поколения, за да бъдем по-щастливи като народ?

 Да бъдат инициативни, да си преследват упорито целите и убежденията, да не допускат самозабравяне и надценяване, да бъдат убедени, че заедно, като нация, можем да защитим интересите си по-лесно, отколкото като се опитваме да се спасяваме по един.

 Каква е личната ви формула за успех?От какво черпите мотивация, какво ви вдъхновява?

  Успехът е свързан с много работа, упоритост, ясни цели, които са малко по-високи, коректно отношение. За мен е важно мнението на околните, обичам да играя в отбор. Това надали е универсална рецепта. Всеки човек подрежда своите ценности и съответно успехът има различни измерения.

Разгледайте и личния блог на Ивайло Калфин тук.

Последно променена наСряда, 24 Септември 2014 16:12

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics