Влез

Безценна мисъл, която може да промени живота ни – част 2

Безценна мисъл, която може да промени живота ни – част 2 - 5.0 out of 5 based on 5 votes

 Yin-yangВсеки човек има своите добри страни. Не пренебрегвайте никого!Случвало ли ви се е да гледате пренебрежително на другите? Ако кажете не - ще излъжете. Усещането за превъзходство e всъщност много приятно за повечето хора, гъделичка егото им и ги кара да се чувстват успели.

 И нима има нещо лошо в това да си по-добър от другите в някаква област, трябва ли да се срамуваме, че можем и знаем повече? Не - според мен е важно да подхранваме чувството на щастие и задоволство, колкото се може по-дълго, за да постигаме още и още успехи.

 Но още по-важно е да не забравяме, че пренебрежителното отношение към другите не е оправдано. Защо? Защото няма човек, който да не е по-добър от вас в някаква област и от абсолютно всеки има какво да научим. Виренето на носа няма да ни помогне това да се случи.

 Всъщност и аз съм гледала пренебрежително понякога към други хора. Но винаги е било за кратко и след това съм съжалявала за поведението си. Например, когато бях дете още в детската градина бях безкрайно гъвкава нещо като жената-каучук и заедно с други слаби момичета ходехме на художествена гимнастика.

 Спомням си, че моите дружки се подиграваха на едно по-пълно и тромаво момиче, аз също изпитвах пренебрежение тогава. Но не ми доставяше удоволствие да тъпча някого. И защо да го правя? Като същото това пълно момиче, се оказа, много поетична душа и със сигурност ни превъзхождаше по зрялост и творчески способности. Можех да науча много от нея всъщност. Повечето от моите приятелки обаче не разбираха това и продължиха с подигравките си.

 И не правим ли това всички цял живот? Пренебрегваме някого, защото можем нещо по-добре от него, имаме повече пари или изглеждаме по-добре. Но има една поговорка: "Бог дал – Бог взел". Животът е един кръговрат.

 Университетският професор винаги ще вярва, че е по-добър от селянина. Но замислете се - ученият знае ли толкова неща за растениевъдство и животновъдството, колкото един обикновен отруден човек. И кое по-ценно научната титла или това да си близко до природата? Не отричам разбира се и постиженията на науката, уважавам ерудираните хора, просто искам да разгледам живота от всички страни.

 Да вземем за пример и децата.

 Много често ние възрастните ги подценяваме и казваме: „Ох, глупавичкото – то не знае нищо.” Това за мен е пълно безумие. Децата са толкова свръх-интелигентни, колкото ние възрастните не можем да си представим.

 Как се научава например език от нулата за едва година-две? Ще кажете, че и ние бихме могли да направим това. Но не е точно така. Ние имаме като основа вече собствения си език и просто превеждаме на чуждия, а децата нямат това. Да, предметите от ежедневието е лесно да се научат – хляб, играчки, стол, бонбони, но как се усвояват относителните понятия – ценност, идея, доброта, мисъл, ум, интелект и др.

 Да не говорим, че децата подражават на различни акценти без проблем и ако са отгледани например от англичани в българско село, те ще говорят перфектен български с местния диалект и ще владеят трудния за имитиране тежък британски акцент. /този пример е по истински случай/

 А колко източни мъдреци приемат точно състоянието на детето за най-ценно и се стремят да го достигнат. Да живееш тук и сега и да се радваш на настоящето, да не сме обсебени от бъдещето и миналото. Има много какво да се научи от децата. Както е казала Майка Тереза: „Най-големите учители са децата”

 Има още безкрай много примери...

Например гледаме пренебрежително на циганите, но те са с по-здрава имунна система от нас, държат повече на собствения си народ, по-сплотени са и се радват на живота с пълна сила. Както виждате – въпреки отрицателните си черти, видни за всеки, от тях също има какво да вземем.

 Дори от хората в неравностойно положение можем да се възхитим – децата с аутизъм са свръх-интелигентни, децата със синдром на Даун са добри и работливи. Въобще хората с проблеми имат много силна воля и често покоряват върхове, които ние не бихме могли да достигнем.

 За финал искам да кажа, че когато гледаме пренебрежително, си затваряме очите за много неща, които бихме могли да научим и да ни направят по-добри и по-способни хора. Да не говорим, че когато се мислим за нещо повече от останалите, това е вид спирачка пред развитието ни, винаги трябва да знаем, че не сме достигнали тавана, има още и още възможности пред нас и нови неизследвани територии. Няма незначителни хора, всеки е ценен и съвършен по свой уникален начин.

Вижте още: Безценна мисъл, която може да промени живота ни – част 1

Ако искате да получавате най новото и актуалното от ЗдравДух.com – абонирайте се за бюлетина на сайта и ще може да спечелите ел. книга "Как успях да отслабна?" 

 Харесайте страницата на ЗдравДух във Фейсбук!  

Последно променена наПетък, 03 Октомври 2014 10:41

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics