Влез

Работата – самоцел или средство за облаги?

Работата – самоцел или средство за облаги? - 5.0 out of 5 based on 3 votes

   rabotata-sredstvo-ili-celРаботата - средство или цел? / Снимка: Гугъл изображенияЗа повечето хора работата като основен източник на доход е средството да получат това, което искат от живота. Както парите са инструмент за набавяне на стоки, услуги и комфорт, така и ежедневния труд е лостът, с който постигаме целите си. Има малцина щастливци, за които работата освен необходимост за оцеляване, е и основна страст и хоби. Но колко ли са те? Обикновено хората с творческите професии изпитват най-голямо удовлетворение от това, което правят. Но можем ли всички да сме музиканти, поети, художници и артисти?

  Освен това едни от най-високоплатените длъжности често са свързани с дейности, определяни от повечето хора като скучни, а и са съпровождани с доста стрес и отговорности. Не изключвам възможността някои хора да вършат работата си заради самата нея, колкото и досадна да се струва на останалите. Всеки е индивидуален, но колкото и пленителни да са работните ни занимания, истината е че:

  Материалната страна има значение.

  Не ме разбирайте погрешно – не отричам стремежа за развитие. Дори ми харесва ентусиазма, с които много от младите хора подхождат към задълженията си. Те имат силна амбиция да се докажат и вършат работата си със страст и прилежност, понеже искат да бъдат забелязани. Готови са да дават предложения, да работят извънредно, да започнат нови проекти, да се нагърбят с ангажименти за няколко човека. След всеки успех се чувстват все повече в стихията си. В един момент обаче идва отрезвяването. Многото работа, ангажиментите, новите проекти остават за тяхна сметка и то без да са получили нищо освен потупване по рамото. А е трябвало сами да поставят картите на масата и да поискат нещо в замяна.

  Вероятно те страдат от синдрома на отличниците.

  Интересен факт е, че често хората с високи оценки в училище не могат да правят пари. На какво се дължи това? За да имаш отличен успех трябва да се придържаш към правилата и да си прилежен. Това е изтощително, отнема време и често социалните контакти изостават.  Освен това предпазливостта, с която подхождат ерудитите често може да бъде спънка за поемане на нови инициативи.

  Добрите момчета отиват в Рая, а лошите – където си поискат. Смятате, че е банално? Но колко да е банално, при положение че е истина!

  Качествата, които често притежават по-посредствените ученици, им помагат да не се съобразяват толкова с правилата, да мислят по-разчупено и творчески. Те не се страхуват да бъдат социални и да извлекат най-доброто от контактите си. Мислят по-опростено, не се колебаят и не губят дълго време в умуване. Те са хора на действието, а само когато си активен и имаш ясни цели, можеш да постигнеш желаното. И да – те се ръководят от материалния стимул най-вече. Аз мисля, че в това няма нищо нередно.

  Какво излиза – парите идват при тези, които ги обичат и се борят за тях. Разбира се най-доброто е съчетанието между ерудиция, активност, праволинейност и човечност. Светът е шарен и чисти типажи няма – комбинации от характери има всякакви.

  И все пак ако ние не отстояваме сами правата си, кой ще го направи вместо нас? Вие ако сте шеф, ще увеличите ли заплатата на някого, който не го иска от вас? Ако сте наемодател ще смъкнете ли наема, преди да дойдат при вас с молба?

  В един работен колектив е честно материалните блага да се разпределят според способностите и поетите задължения. Ако си представим, че работата е торта – този който поема най-голям дял от нея, трябва да вземе и най-голямото парче, нали? Повечето от нас искат светът да бъде справедлив, ами започнете от вашия собствен живот – извоювайте си това, което заслужавате.

  Много хора твърдят, че материалният стимул е на второ място. По-важно е развитието, израстването в йерархията и други. Но колко от нас се интересуват единствено от работата си и нямат други дори по-големи страсти и хобита? Мисля, че са малко. По-голямата част от хората работят, за да имат пари да оцелеят и за да си позволят да правят това, което им харесва. Дали ще карат яхта, ще обикалят света, ще колекционират предмети, ще се катерят по скали и урви, ще ходят за риба – разнообразието е голямо.

  Ще разберете от кой тип сте, ако просто си зададете въпроса: „Бих ли работил това, ако имах достатъчно пари, така че да не го правя?” Ако отговорът ви е "Не!" или  – „Не и работейки за друг човек”, това означава, че материалният стимул е единственото, което ви задържа. Ако отговорите с „Да!” или не сте честни със себе си или сте от малкия процент щастливци. Но колкото и задоволство да изпитвате от работата си, тя се нарича с това име, точно защото вие отдавате от времето си, за да получите пари. Не трябва да се забравя този факт, защото можем да се почувстваме използвани и недооценени.

 Ще ми е интересно да споделите в коментарите какво е за вас работата? Основна страст или средство да следваме желанията и мечтите си?

 Ако искате да получавате най новото и актуалното от ЗдравДух.com – абонирайте се за бюлетина на сайта и ще може да спечелите ел. книга "Как успях да отслабна?" 

 Харесайте страницата на ЗдравДух във Фейсбук!  

Последно променена наСряда, 30 Октомври 2013 12:58

6 коментари

  • Теодора Дончева
    Теодора Дончева Неделя, 30 Декември 2012 17:56 Връзка на коментара

    Мариана, явно ти си от малкото щастливци, за които става въпрос накрая на статията. Но наистина мисля, че не е лесно постоянно да се преориентираш професионално.
    Впрочем, аз също като Тони мисля, че във всяка работа си има и неприятен момент. Важното е досадната част да е възможно по-малко :)

  • Мариана Евлогиева
    Мариана Евлогиева Неделя, 30 Декември 2012 01:31 Връзка на коментара

    "аз не познавам човек, който да обича работата си непрекъснато"

    Ами приятно ми е да се запознаем! :D

    Аз непрекъснато обичам това, което работя в момента, защото сменям работата си преди да съм престанала да я обичам.

  • Теодора Дончева
    Теодора Дончева Вторник, 04 Декември 2012 15:16 Връзка на коментара

    Тони, твоята е по-коварна, но има истина в нея!

    Аз поне в момента не откривам в svejo такава функция. Процедирам по следния начин: Отивам в някоя от популярните статии и отварям профилите на гласувалите в нея. Пускам по едно коментарче и те ми връщат. Ама нещо не ми харесва оттам трафика вече. Популярни е на втора страница. Последната ми популярна статия, въпреки че беше и на първа страница в избрано /дясна лента/ беше посетена едва 8 пъти.

  • Стойне Василев - Личен финансов консултант
    Стойне Василев - Личен финансов консултант Вторник, 04 Декември 2012 14:30 Връзка на коментара

    Аз знам и друга: Превърни хобито си в професия и ще загубиш и двете :)

    Нещо извън темата - в svejo къде мога да намеря статиите на тези хора, които следвам? Има ли още такава функция?

  • Теодора Дончева
    Теодора Дончева Вторник, 04 Декември 2012 13:04 Връзка на коментара

    Тони, наистина най-важното е да си свършиш работата, след като си се наел да го правиш. Мотивът остава на второ място. Дали просто ти допада и искаш да се развиваш или те привлича заплатата, няма такова значение за отношенията шеф-служител. Разбира се ако ти харесва или поне част от задълженията са ти приятни, ще ти е значително по-лесно.
    Нали имаше такава поговорка: Превърни хобито си в професия, и цял живот няма да работиш :)

  • Стойне Василев - Личен финансов консултант
    Стойне Василев - Личен финансов консултант Понеделник, 03 Декември 2012 15:03 Връзка на коментара

    Според мен (както и ти си загатнала в статията), това как човек възприема работата си зависи най-много от етапа, в който се намира и всеки е прав за себе си. Аз и да обяснявам на някой как трябва да работи за да е максимално ефективен и шефовете да го забелязват, той няма да ме разбере, защото му предлагам готов подход.

    Важно е всеки да го разбере сам и да е приложим за него конкретно. Аз съм на принципа, че работата трябва да се свърши. Такива истории като демотивация, личностни взаимоотношения и други подобни не трябва да са пречка за това. Плащат ти да свършиш определена работа и ако всеки го разбере, тя ще бъде свършена.

    От моя гледна точка, аз не познавам човек, който да обича работата си непрекъснато. Може в началото да е така, но после тя става рутинна и не толкова хубава. Просто човека се променя.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics