Влез

Бихте ли работили, ако бяхте напълно финансово задоволени?

Бихте ли работили, ако бяхте напълно финансово задоволени? - 4.3 out of 5 based on 9 votes

  rabota-pochivkaЩе работите ли, ако можете да си позволите да не го правите?Този въпрос породи учудващо много спорове и интересни мнения сред близките и познатите ми, с които съм говорила на тази тема. Общо взето те се делят на два лагера:

 Първите казват:

„Що за въпрос? Разбира се, че ще работя. Човек без да се труди, без да се развива в професията си и без да ангажира съзнанието си с нови предизвикателства и казуси за разрешаване, ще оглупее много бързо. Вода, която стои на едно място застоява. Дори най-богатите хора в света, които имат огромен бизнес, се включват активно в управлението му. Така че финансовата задоволеност няма да ме откаже от работата.”

  Вторите са на противоположното мнение:

  „Как ще работя, ако имам достатъчно пари? Това е поробване на личността. Да не разполагаш свободно с времето си и някой да ти казва какво да правиш. Дори да си шеф на голяма компания, отново се съобразяваш с екипа си, с клиентите и мн. други неща.  Ако имах възможност, не бих работил нито ден, поне не в класическия смисъл на думата.

  Разбира се мога да следвам интересите си и да правя пари от тях или да харча пари за тях. Например ако ме влече да пиша компютърен софтуер – ще печеля от това. А ако обичам големите яхти и риболова, ще си позволя да си купя най-доброто. „

   И още подобни разсъждения, които стигат и по-далеч: „Работата е т.нар. съвременно робство. Ако повечето хора не са ангажирани с нея, буквално ще загинат от препиване, преяждане и мързел. Така че за масите, които нямат кои знае какви интереси и мислят само задоволяване на инстинкта, е полезно да са ангажрани с някаква дейност и да изкарват прехраната си с нея. Не мисля, че е добре това, което правят в Скандинавските страни. Осигуряват такъв стандарт за социално слабите, че те могат цял живот да не работят. Това, което получават от държавата им стига за ядене, пиене, телевизор и покрив над главата.”

   И така се оказа, че един на пръв поглед елементарен въпрос, е изключително противоречив. Според мен много зависи какво се влага в думата „работя”. Ако това е стандартна работа от 9.00-17.00, където си обикновен подчинен, изпълняващ нареждания, мисля че финансовата независимост много би повлияла на избора ти. Едва ли на повечето хора им е приятен този ежедневен цикъл: Продаваш времето си за пари, за да имаш по-добър стандарт на живот, но колкото повече часове работиш, толкова по-малко възможности имаш да се насладиш на изкараните пари. Така че според мен финансовата стабилност ти дава време да се радваш на живота и да избереш кога, как и до колко да се ангажираш с различни дейности. В повечето случаи те не могат да се нарекат работа, защото са доброволни и са в резултат на собствения избор, в тях няма елемент на принуда и усилие.

  И накрая, пожелавам на всеки от вас така да управлява парите си, че да се изправи пред казуса: „Да работя или не?”. Ако сами успеете да подобрите до такава степен личните си финанси, ви гарантирам, че този въпрос няма да е проблем за вас. 

 Ако искате да получавате най новото и актуалното от ЗдравДух.com – абонирайте се за бюлетина на сайта и ще може да спечелите ел. книга "Как успях да отслабна?" 

 Харесайте страницата на ЗдравДух във Фейсбук!  

Последно променена наСряда, 30 Октомври 2013 12:44

8 коментари

  • Теодора Дончева
    Теодора Дончева Вторник, 25 Септември 2012 13:09 Връзка на коментара

    Да, Владо. Мисля, че пирамидата доста точно улавя човешките нужди. За съжаление в България цял живот хората се борят да покрият най-елементарните си потребности.

  • Владимир Йосифов
    Владимир Йосифов Вторник, 25 Септември 2012 10:07 Връзка на коментара

    Да, бих работил.
    Не съм сигурен, че тогава ще наричам труда си работа, но ще бъда активен.
    ---
    Работата е кошмар за голяма част от хората във всяка държава.
    Нормално е първото поколение да не работи, защото мозъкът е уморен.
    ---
    Ако човек е млад и здрав няколко години почивка и пътуване са достатъчни за да усети желание за "работа".
    Пирамидата на Маслоу обяснява ясно тази нужда.

  • Рая Христова
    Рая Христова Вторник, 25 Септември 2012 08:37 Връзка на коментара

    Защото в крайна сметка ние не живеем изолирано от останалите, живеем СЪС тях, и малко или много се влияем от тяхното мнение за нас. Всеки иска да бъде уважаван от околните. А това уважение се постига чрез заслуги и чрез създаване на стойност и за другите хора.

    Впрочем то когато го правиш това, рано или късно идват и парите. Няма начин да правиш нещо, което е супер полезно и нужно на останалите, а да седиш без пари :)

    Освен ако не си учител де.

  • Рая Христова
    Рая Христова Вторник, 25 Септември 2012 08:34 Връзка на коментара

    Да, Бетон направо изби рибата с този коментар :)

    Впрочем аз също съм си мислила, че няма да устискам ей така нищо да не правя.

    Според мен ако правиш нещо, която няма абсолютно никаква стойност за другите, то си прахосваш живота.

  • Теодора Дончева
    Теодора Дончева Понеделник, 03 Септември 2012 15:00 Връзка на коментара

    Здравей, Зелен Бетон! Изключително задълбочен и интересен коментар. Доста изчерпателно си разгледал въпроса. Наистина е важно да се дефинира кое е работа и кое - не. А и до каква степен трябва да си финансово задоволен. Така сме устроени, че никога не ни е достатъчно. Последният въпрос, който поставяш, също е доста любопитен.

    Ако искаш, те каня да станеш гост-автор по тази тема. Мисля, че читателите на блога ще се заинтригуват от твоите разсъждения по въпроса.

  • Зелен Бетон
    Зелен Бетон Събота, 01 Септември 2012 17:19 Връзка на коментара

    Тук не става дума за някакъв изначален дълг да се работи (няма такова нещо, това са измишльотини на колективистичните идеологии), нито за някакъв подсъзнателен трудов инстинкт (ние не сме мравки, все пак). Отговорът на въпроса се определя изключително от ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ИНДИВИДА.

    Ако за някого човешкият интелект и способности са ценност, той естествено се стреми да се самоутвърждава, като ги развива у себе – което става, като ги практикува, т.е. като ги използва за създаване на стойност, сиреч – за работа. С други думи, ако някой действително цени и уважава самия себе си, той няма начин да не иска да се занимава с някаква съзидателна дейност.

    Този стремеж у човека не зависи от степента на финансова задоволеност, респ. жизнения му стандарт. Убеден съм, че повечето от заявилите, че няма да работят, ще изтраят с крака на масата месец, два, година... след което ще се хванат да правят нещо. Ще престанат да работят само елементарните екземпляри, чиято ценностна система е сведена до удовлетворяване на инстинктивните потребности (защитеност, хранене, размножаване, физически комфорт) – защото финансовата задоволеност им го гарантира, а на тях друго не им е нужно.
    ______________________

    Има обаче един по-любопитен аспект: С КАКВА ТОЧНО работа би се занимавал човек, ако няма материални проблеми.

    По правило средностатистическият индивид работи (прилага знанията и уменията си), за да създава стойност ЗА ОБЩЕСТВОТО – което, при днешната система на разделение на труда, е и общоприетото разбиране за „работа“. Само тази работа се заплаща; в допълнение, само тя носи дивиденти във вид на обществен статус (колкото си по-полезен, толкова си по-уважаван). Решаването на кръстословици или гледането на екзотични рибки вкъщи също са прилагане на знания и умения, при това от значително по-висок клас, отколкото например при метене на улиците – но не се заплащат, защото от гледна точка на обществото не са работа.

    Ако обаче нямаш нужда от финансови приходи, ти самият можеш да определяш за какво ще прилагаш знанията и уменията си.

    Иначе казано, едното от двете съществени предимства на финансовата задоволеност не е че „ти позволява да не работиш“, а че ти дава право САМ ДА ОПРЕДЕЛЯШ КОЕ Е „РАБОТА“.

    Тоест, те освобождава от задължението да се придържаш към обществените схващания по въпроса... което си е един много приятен лукс ;). Примерно, вместо да си губиш времето да обясняваш на обществото каква стойност може да се извлече от способността на термитите да генерират водородна енергия (за да го накараш да финансира работата ти по темата), можеш направо да започнеш да си работиш по нея. Или пък, ако имаш творчески заложби – да си рисуваш, пишеш или композираш, без да се тревожиш дали творбите ти се продават.

    Разбира се, това важи само доколкото представата ти за „работа“ не нанася вреди на обществото – защото и Андерш Брайвик е „работил“ дълго и усърдно, за да подготви атентатите и манифестите си. Задължително условие, на което трябва да отговаря понятието за „работа“, е познатото от медицинската етика Primum non nocere (Преди всичко не причинявай вреда).

    И второто предимство – също много съществено – е, че си НЕЗАВИСИМ: нямаш „началник на главата и часовник на ръката“. Което ти позволява да работиш когато и колкото прецениш, така че работата ти да бъде винаги удоволствие, без да се превръща в бреме.
    ______________________

    Ценностната система участва в решението по още един начин: чрез социалните ценности. Ако общественото признание е от значение за теб, няма да си позволиш твърде много отклоняване от стандартите на социалната си среда, дори финансово да можеш да си го позволиш. Един дългогодишен счетоводител, удряйки джакпота от тотото, най-вероятно би продължил да ходи на работа както преди – и би напуснал (при това с нежелание) само ако сумата е толкова голяма че, в съчетание с обстоятелствата, да изисква от него да промени коренно начина си на живот.
    ______________________

    Скоба: Въобще не смятам за необходимо да разглеждам разбирането, според което „работа“ е еквивалент на „усилие“ (т.е. ако не се натовариш и измориш, значи не си работил, а си мързелувал). Подобни архаични представи са достойни само за съжаление. Работата е целенасочена човешка дейност, която произвежда стойност. А доколко (и как точно) натоварва работещия, зависи от всевъзможни фактори: може да е както изнурителна, така и неусетна, и това в никакъв случай не е показател дали е „работа“ или не.
    ______________________

    С оглед на всичко по-горе, интересно би било какви отговори биха се получили, ако въпросът беше зададен като „С какво бихте се занимавали, ако бяхте напълно финансово задоволени?“ :)

  • Теодора Дончева
    Теодора Дончева Понеделник, 27 Август 2012 17:27 Връзка на коментара

    Тони, и аз мисля така. Но не всички сме еднакви. Има хора без почти никакви интереси, които гледат само да задоволят инстинктите си. А други биха изкарвали пари от това, което им харесва дори да са финансово осигурени и да няма нужда да го правят.

  • Стойне Василев от Финансовите съвети на Бат Тони
    Стойне Василев от Финансовите съвети на Бат Тони Понеделник, 27 Август 2012 16:45 Връзка на коментара

    В университета един професор казваше, че най-мързеливите хора са рентиерите. По цял ден нищо не правят, а и нямат желание да се развиват. Значи, за да съм финансово задоволен, трябва да стана рентиер, тъй като това е единствената дейност, при която почти няма риск и може да не работиш. За всички останали има риск или трябва лично участие.

    Второто нещо е какво е да си финансово задоволен. Винаги може повече, а и аз не мога да си представя да не правя нищо - много бързо ми омръзва. Затова, колкото и пари да имам, ще продължа да се занимавам с нещо, което ми харесва, независимо дали е работа, бизнес или управление на инвестиции.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics