Влез

Чети, вдъховявай, предай нататък....

Чети, вдъховявай, предай нататък.... - 5.0 out of 5 based on 1 vote

 Четете книгиБях призована да се присъединя към кауза, която ми е по сърце. Стойне Василев ме провокира да се включа в инициативата на заместник-министъра на младежта и спорта Калин Каменов за ползите от четенето още от ранна детска възраст и подаряването на книги. Вече много блогъри са писали по темата - може да проследите статиите им по обратния ред - няма да съжалявате. 

 За мен четенето е магия, която те кара да мечтаеш, а няма по-вярна от поговорка от тази, че "Човек е голям, колкото са големи мечтите му".

Приказка безкрай / Снимка: lifeasahuman.comСпомням си една книга "Приказка безкрай" на Михаел Енде за едно момче, което се скрива на един таван и чете книга, която го пренася във вълшебен свят на приключения - за него реалността и измислицата се преплитат и той се лута между тях и сънува на яве.

 Много пъти съм се чувствала по същия начин като бях дете - първо с българските народни приказки, а след това с потресаващите истории на братя Грим и Андерсен.

 Андерсен / Снимка: mamita-bg.comТе те превръщат в човек - в истинско, състрадателно и мислещо същество. Сигурно на социопатите и на серийните убийци не са им чели приказки като малки. (Е, това психолозите да го кажат :))

  В древни времена митовете и легендите (първообраза на приказките) са били нещо като ритуали за "посвещаване в тайните на племето". Съзряването е било съпътствано от изпитания (процеса на инициация) и това е ознаменувало началото на живота на възрастния индивид. Ако ви прави впечатление в много от приказките има премеждия и изпитания - поглъщане, изпращане в долната земя, през 9 царства в десето и други. Без знанието и уроците от миналото - не можем да сме по-добри от предишното поколение. Нали умните хора се учат от грешките на другите. Колкото и трудно да звучи :)

 Затова не лишавайте децата си от книгите - четете им, запалете ги по този невероятен, вълшебен свят, провокирайте интереса им. (В тази връзка вижте "За предприемаческия дух във вълшебните приказки".)

 Оцеола - Майн Рид/ Снимка: biblio.detstvoto.netСпомням си и някой от първите си книги. Например когато прочетох "Оцеола" - индианския вожд от Майн Рид си бях направила измислена "Къщичка" по средата на стаята си - с покрив от чадър и одеала вътре, бях си взела и вода, за да не излизам, даже и храна ми носеха родителите там. За мен това беше вълшебно време или по точно безвремие - сякаш летях. Бях нещо като момчето от "Приказка безкрай" в таванската стаичка.

 Бях се записала в училищната и в селската библиотека. От там си взех много ценни книги - вероятно много рано прочетох книгите на Стивън Кинг - едва в пети клас и те малко ме "белязаха" - Сейлъмс лот, Очите на дракона, Разкази и др. Вероятно е трябвало да изчакам за тях, но не съжалявам. 

 На детето си (на 3.5 г.) му чета приказки и детски книжки от съвсем бебешка възраст. И до ден днешен се възхищавам на качествените стихчета в "Работна мецана", "Дядовата ръкавичка", "Мимето"."Добрите стопани" (тази ми е най-любимата), "Медената питка" и др. 

 Стана много емоционална статия - но като става въпрос за книги и детство няма как!

 А какво да кажа за подаряването - аз лично не харесвам вкъщи да имам огромна библиотека с прашни книги. Електронните книги също са ценни - по важен е смисълът, а не опаковката. Вижте още "За и против четците за електронни книги".

 Мисля, че като цяло книгите не трябва да се застояват на едно място - трябва да се разменят и раздават. Предполагам сте попадали на сайтове като bookcrossing.bg, където се разменят книги - има пунктове, където може да оставиш книгата си, като й залепиш специален номер. Човекът, който я взема след теб я вписва в сайта, като посочва къде се намира. Практически книгата ти по този начин може да обиколи целия свят и да проследиш пътешествието й. Е, може би това е по-валидно за книгите на английски и други по-разпространени езици.

 Но книги могат да се подаряват на приятели и познати - с повод и без повод. Важно е да знаете и вкуса на човека, за да не го затрупате с просто ненужен боклук. За едни определена книга може да е съкровище, а за други ненужна вещ-прахоловка. Дарявайте и на детски домове!

 Така че подобно на колегите блогъри, ви призовавам четете, вдъхновявайте децата си и предайте книгите и жаждата за четене нататък.... За да продължа традицията ще предизвикам Ади от apieceofadi.com, Адо от adolini.com, Поля Христова от bezlekarstva.bg, Валя от valia-recipes.blogspot.com и всички други, които искат да са съпричастни в тази кауза - да напишат по няколко реда в социалните мрежи и да споделят инициативата. 

Последно променена наСъбота, 10 Януари 2015 18:16

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics