Влез

Моите разходки (7)

Манастирът Св. Мина

Манастирът Св. Мина - 5.0 out of 5 based on 4 votes

  Sv. MinaПреди няколко седмици посетих манастира Св. Мина. Славата му се носи от уста на уста и той е предпочитано място за разходка, разтуха и успокояваща молитва за много хора. Реших да видя с очите си какво толкова специално има на това място. 

  Първо да кажа няколко думи за историята на Обрадовския манастир и за светеца.

(4 гласа)

Крушунските водопади

Крушунските водопади - 5.0 out of 5 based on 5 votes

 krushunski vodopadiВодопадите край с. КрушунаПървият път, когато посетих водопадите край село Крушуна беше през 2004 г. Тогава имаше големи наводнения и се очакваше, че река Маарата, която прави известните живописни каскади, ще е доста пълноводна. По това време все още с. Крушуна не беше особено известно. Знаеха го малцина и беше наистина диво място.

 Отидохме привечер, вече се смрачаваше, но въпреки това се заизкачвахме по стръмните пътечки. Мостовете бяха стари и дървени и поради наводненията и огромните водни маси голяма част от тях бяха отнесени и полуразрушени. Гледката на водната каскада, която отнася всичко със себе си беше потресаващо красива. Наоколо нямаше жива душа. Беше спиращо дъха преживяване. За съжаление единственият фотоапарат, който донесохме се повреди и така и нямаме снимки оттам. 

(5 гласа)

Хотнишкият водопад

Хотнишкият водопад - 5.0 out of 5 based on 6 votes

  Имам особена слабост към водопадите. Вероятно не съм единствена. След като посетих с. Крушуна, а след това се насладих на Райското пръскало, дойде време да се разходя и до Хотнишкият водопад. Наистина той не е толкова голям и внушителен, но не е в никакъв случай по-малко красив.

Hotnishki-vodopadКрасивият Хотнишки водопад "Кая Бунар"

(6 гласа)

Света гора! Как я видя една жена?!

Света гора! Как я видя една жена?! - 5.0 out of 5 based on 9 votes

   Poluostrov-AtonПолуостров Атон/Света гора; Снимка: Теодора Д.Вероятно повечето хора са очаровани от мистиката на Света гора. Самият факт, че приказният Атонски полуостров има свои автономен статут и на него са разположени 20 прекрасни манастира, оцелели след турски набези, вдъхва усещане за респект, сила и божия намеса. Не случайно е наричан градината на Богородица! Но други жени освен Божията майка нямат право и до днес да стъпват на Атон /освен, ако не корабокрушират и трябва да спасяват живота си/. Забраната се отнася и за женските животни, като изключение правят кокошките, чиито яйца са използвани за изрисуването на иконите. Манастирската общност се създава през 963 година, когато е основан манастирът Великата Лавра. В началото на 20-ти век, на Атон има 2 български манастира - Хилендарския и Зографския. Днес за съжаление Хилиндарският манастир е сръбски, тъй като преобладава броя на сръбските монаси в него. 

(9 гласа)

Дряновският манастир – живописно, културно наследство

Дряновският манастир – живописно, културно наследство - 5.0 out of 5 based on 11 votes

       Dryanovski-manastir5Снимка: Моя :)

     Дряновският манастир е едно от най-красивите, пропити с история кътчета на България. Спомням си, че като гледах величествената обител, си представях на колко много събития е станала ням свидетел. Историята му датира още от 12-13 век, като оттогава три пъти е унищожаван и преустрояван. Той е бил център на исихазма, по-късно просветен център, в него е имало килийно училище и библиотека, освен това е и революционно средище. Опожарен е по време на Априлското въстание. Възстановен е веднага след Освобождението и в двора му има паметник-костница на загиналите опълченци.

(11 гласа)

Мистичната сила на природата - Източни Родопи

Мистичната сила на природата - Източни Родопи - 5.0 out of 5 based on 13 votes

         Като водовъртеж от буен планински въздух нахлуват спомените ми от разходката ни в Родопите. Ярката, непокътната свежест на планината ме залива и опиянява, както игрив поток се спуска по речните камъни и избистря пъстрите жили по повърхността им, а цветовете им заискряват като небесна палитра след дъжд. Ефирният въздух като благотворна трептяща пелерина обгръща всяка фибра от тялото ми и сякаш е изтъкан единствено от животворната сила на кислорода.Всичко е толкова ярко и истинско, благоуханно и наситено с най-прекрасни усещания, като един триумф на живота в най-чистия му вид. Мощно извисяващите се планински масиви, макар и непожалени от човешката ръка с личащите по тях белези от рудодобива, развиван навремето, все още гордо и величествено заявяват своето превъзходство над всичко, което човек се опитва да стори с природата. Поне в това безценно кътче – Източните родопи следите от човешкото безразсъдство не са така силни, макар и фауната да е видоизменена и някои видове птици – горди създания на великия творец, да са на изчезване. Тук хората са се намесили, решили да изкупят безумните си грехове в хилядите начини, по които съсипват природата. Построен е Природозащитен център "Източни родопи" (близо до Маджарово) в този малък къс от рая, където буйните води на Арда живописно се извиват между планинските възвишения, а тесните пътища, създадени от хората, са почти затиснати от отвесните скали. Те се извисяват над самата величествена река, която се разлива нашироко, на места обградена от високи дървета, редуващи се с чакълести ивици, водите й тъмно сини и мощни сякаш бъкат от живот и сила, излезли от земните недра и набрали допълнително енергия от притичащите им се на помощ извори и стопили се снегове. И пак този неуловим магнетизъм, този прекрасен заряд, сякаш в тялото ти се вливат живителни сили, поглъщаш от красотата на природата, но не я отнемаш, а по скоро се сливаш с нея и започваш да излъчваш тази прекрасна енергия. Но думите са просто груба маска на чувствата, които напират когато човек се изправи пред тази неописуема прелест. Можете да видите с очите си едно бледо подобие на реалността, уловен миг от вечността /и легендарния Перперикон/:

(13 гласа)

Седемте престола - весела разходка до уникалния манастир

Седемте престола - весела разходка до уникалния манастир - 5.0 out of 5 based on 12 votes

           Една разходка сред българската природа винаги е зареждаща с оптимизъм, бодрост и весело настроение. Решихме една октомврийска неделя да посетим манастира Седемте престолаПреценихме, че трябва да се върнем преди час пик в града, защото в неделя много софиянци се прибират от родните си места и затова тръгнахме около 9 часа сутринта. Пътят до там е живописен, минава през Искърското дефиле, Лакатник, а оттам през Елисейна се отклоняваме за манастира. Тръгнахме четирима човека с една кола, чиито достойнства трябва само да се хвалят, за да не бъде разгневен собственика й, а пък и тя е своенравна и от италиански произход и може да те остави насред път, ако „се обиди”. Ако питаш мъжете, те ще кажат, че в колата всъщност има двама човека, а между другото и две жени ги придружават. Както и да е, всеки си има своите глуповати радости. По пътя обаче имахме един голям дразнител – единият от хората-мъже си беше взел GPS устройство и каза че ще разчита на него, но незнайно защо неговия дигитален приятел тъкмо, когато предстоеше да хванем разклона за Нови Искър, реши, че трябва да се завърнем към центъра на града. Ние естествено не го послушахме, разчитахме на пътна карта и на здравия си разум, а малко след това видяхме и първата табела за манастира. Движехме се по пътя за Своге, много живописно и красиво се извива този път. Вижте какво успях да щракна с телефона си:

(12 гласа)
Абонамент чрез RSS
Real Time Analytics