Влез

На майка ми...

  Скъпи читатели и приятели,

  Наскоро преминах през едно от най-разтърсващите преживявания в живота си. Изгубих майка си от жестока, коварна и грозна болест (карцином на белия дроб). Оттогава опитвам да се съвзема по всевъзможни начини, понеже мама цял живот ме е подготвяла, че такива трагедии се случват, но животът продължава и трябва да го изживеем по възможно най-добрия начин.

  Искам хората да я запомнят и част от нея да остане да живее вечно. И понеже най-бледото мастило е по-трайно от най-силната памет, реших да й посветя кратка стихосбирка. Днес - 18 март е рождения ден на мама (щеше да навърши 71 години). По този повод споделям тук едно от стихотворенията си, а на линка най-отдолу може да видите цялата книжка: 

Ангел

Дали ме гледаш ти отгоре,
дали без думи ми мълвиш,
дали проклинаш мойта горест,
ала си длъжна да мълчиш?!
Не смееш ти да ми разкажеш
какво се случва в твоя свят,
насън ела да ми покажеш,
поспри за малко своя бяг!
И знай, аз радвам се безкрайно,
че се превърна в ангел ти
и твоето сърце омайно
в хармония със Бог тупти.
Аз вярвам, че си горе в Рая,
това усмихва моя ден,
в заслужен отдих си мечтая
да видя твоя лик свещен!
И няма да потъне във забрава
заветът, който с плам ми повери:
„О, знай, животът продължава,
поддържай своя пламък да гори!“

Ако искате да прочетете цялата стихосбирка, изтеглете книжката ОТТУК.

Допълнителна информация

Абонамент чрез RSS