Влез

Моето ново хоби - изработка на бижута

 Случвало ли ви се е толкова много да искате да правите нещо, че да заспивате и да се събуждате с тази мисъл и всяко свободно време да искате да посвещавате на това занимание? Това е точно толкова добро като да си влюбен, само че обектът на обичта ти не може да те прецака, да капризничи или да избере кога да се виждате.

 Наскоро един приятел ми сподели, че гаджето му нямало хобита и той се бил превърнал в нещо като нейно хоби т.е. тръпката й да се събуди сутрин. Това не е лошо, но има един недостатък - т.нар. човешки фактор. Като посветиш времето си на някого ти не можещ да очакваш, че и той/тя ще направи същото. Хората имат нужда да се развиват, имат нужда от лична свобода и да запълнят времето си с това, което желаят. 

 Затова си мисля, че щастието до голяма степен се определя от това как прекарваш всеки момент от личното си време. Аз например се чувствам щастлива, когато творя. Затова и хобитата ми са свързани с изкуствата - обожавам да танцувам (ходя на народни танци). Харесва ми момента когато усвоя нова комбинация от стъпки и усетя, че МОГА. Обичам да пиша статии в блога и да променям разни неща по дизайна му, а фотошоп ми е любимата програмка, както и да снимам (особено храна). 

 Напоследък запълвам времето си с ново прекрасно хоби - изработвам бижута от мъниста, перли, камъчета. Това мое занимание си има предистория - през 2004 година бях за 1 месец в Румъния на летен езиков курс. Там имахме възможност да се включим в определени ателиета (изкуства, занаяти). Аз естествено избрах танците и после се включих и към "кръжока" по изработване на бижута от мъниста (плетенето на 1 кука ми се стори висш пилотаж и реших да го пропусна). 

 Оказа се, че изработването на бижута и украсяването на дрехите с мъниста е един от традиционните занаяти в този област на Румъния - Марамуреш. Какви красиви неща имаше изработени само! 

 За съжаление като се върнах в София не се занимавах за дълго с плетенето на гривнички. Животът ме завъртя в кръговрата си. Но "семенцето" беше вече посято. Понякога се случва въпросното "семенце" да престои с години върху неплодотворна камениста почва и да не се развие, но то съществува и в момента, когато вятърът (обстоятелствата) го отвеят върху плодородна почва, то се развива и намира своя път нагоре към светлината. 

 Така се случи и с мен преди няма и два месеца. Реших да проверя дали има качени клипчета на румънски за изработване на бижута от мъниста. И тогава ме заля голямата вълна от информация. Имаше и на английски и то много, даже 2-3 на български. Невероятно! Накупих си материали и започнах - не можех да се спра! Само за това мислех и в момента още "ме държи". Направих гривни за мен за майка ми, за племенницата, за кумата, за приятелки. Хвалех се навсякъде с "творенията".

 Интересното е, че 10-тина дена, откакто започнах да се занимавам с това получих поръчка за 30-тина гривнички с обици. Затова и намалих за известен период статиите в блога. Вече имам направени и няколко колиета, ще експериментирам с пръстени и гривни шамбала. Интересното е, че една дама, като разбра, че с това се занимавам ми подари огромна торба със всякакви мъниста, перли, камъчета. Имала такова хоби навремето, но сега не й се занимавало. Тогава си спомних нещо от книгата на Джон Кехоу - принципът на синхронността. Когато си вдъхновен и силно желаеш нещо, сякаш хиляди невидими ръце се спускат и ти предлагат помощ. 

 Спомняте ли си, че преди време се замислях - да разширя ли блога с електронен магазин? Е, сега вече вероятно ще го направя. Тогава разчитах на "външен дизайнер" за бижута и нещата не се развиха. Сега ще разчитам на собствени сили подобно на Ана Тодорова от An-G design. Не знам колко скоро ще се случат нещата, но лека-полека ще разработя магазина. Вече имам някои експериментални модели:

 

 

 Имам и "станче" за гривнички, което мъжът ми ми изработи:

 

 А ето и как се справих с първата си поръчка:

 Ако ви е харесал някой модел, не се колебайте да ми пишете.

Допълнителна информация

Абонамент чрез RSS