Влез

Бедното племе и пълната чаша

  Реших, че е крайно време и аз да дам своя принос в жанра на притчите. Четете по-надолу: 

  В далечни земи живяло бедно племе. Толкова било бедно, че препитанието му зависело напълно от природните условия – като завали сняг – хората измръзвали и не можели да го изринат. А толкова искали да излязат на пътя и да потърсят храна при богатото съседно племе! Вместо това стояли по домовете си и гладували.

 Като прииждала реката, къщите ги отнасял потопа и нямало кой да ги поправи. Като забиела градушка унищожавала малкото им реколта, която нямало как да защитят.

 Съседните богати племена се възползвали от нещастието на племето и му подхвърляли по малко храна, дървен материал или дрехи. Единствената им цел обаче била да се борят за влияния над малкото им нещастно селце и прилежащата плодородна и красива земя.

 На част от жителите на нашето племе им дотегнало да живеят така и отишли при богатите, слели се с тях, прирели езика и културата им и се замогнали. Осигурили и по-хубав живот на децата си.

 В малкото селце останали само непредприемчивите и идеалистите. Едните ги било страх да направят промяна, а другите не искали да напуснат красивата си земя и искали да се борят за нея.

Молитва към Бог / Снимка: www.allanstanglin.com/ Шепата хора останали в бедното селце решили да призоват Бог и да го помолят да ги напътстват в разрешаване на проблемите им.

 Старейшините отишли при Бога паднали на колене и започнали да се оплакват – колко са бедни, нещастни, онеправдани, жертва на обстоятелствата, на природата, на чужди алчни интереси. Как някогашното им величие се е превърнало в мизерия, но не по тяхна вина.

 Те показали на Бога свещената чаша, направена от черепа на най-големия им враг в миналото, който царят им в славните далечни времена покосил с меча си.

 От дългите им оплаквания Бог не можел да вземе думата. Изчакал ги търпеливо и накрая им казал да дадат свещената чаша да налее в нея амброзията на мъдростта. Те му я поднесли, а той започнал да налива. Чашата преляла, но той не спирал и не спирал.

 Попитали го защо продължава да сипва, като чашата е препълнена. Той отговорил:

- Вашата чаша е препълнена със собствените ви идеи, с вашия черен мироглед. Как мога в нея да налея мъдрост и да ви дам успех като не е празна? Във вашия череп-бокал няма място! Дори да ви отнеме 40 и повече години, трябва да го изпразните и едва тогава да потърсите помощ от мен. А това ще стане със смелост, доброта и вяра :)

Допълнителна информация

Абонамент чрез RSS
Real Time Analytics