Влез

Статии филтрирани по дата: Вторник, 13 Декември 2011 - Здравдух.ком - Здраве и лични финанси

Мистичната сила на природата - Източни Родопи

         Като водовъртеж от буен планински въздух нахлуват спомените ми от разходката ни в Родопите. Ярката, непокътната свежест на планината ме залива и опиянява, както игрив поток се спуска по речните камъни и избистря пъстрите жили по повърхността им, а цветовете им заискряват като небесна палитра след дъжд. Ефирният въздух като благотворна трептяща пелерина обгръща всяка фибра от тялото ми и сякаш е изтъкан единствено от животворната сила на кислорода.Всичко е толкова ярко и истинско, благоуханно и наситено с най-прекрасни усещания, като един триумф на живота в най-чистия му вид. Мощно извисяващите се планински масиви, макар и непожалени от човешката ръка с личащите по тях белези от рудодобива, развиван навремето, все още гордо и величествено заявяват своето превъзходство над всичко, което човек се опитва да стори с природата. Поне в това безценно кътче – Източните родопи следите от човешкото безразсъдство не са така силни, макар и фауната да е видоизменена и някои видове птици – горди създания на великия творец, да са на изчезване. Тук хората са се намесили, решили да изкупят безумните си грехове в хилядите начини, по които съсипват природата. Построен е Природозащитен център "Източни родопи" (близо до Маджарово) в този малък къс от рая, където буйните води на Арда живописно се извиват между планинските възвишения, а тесните пътища, създадени от хората, са почти затиснати от отвесните скали. Те се извисяват над самата величествена река, която се разлива нашироко, на места обградена от високи дървета, редуващи се с чакълести ивици, водите й тъмно сини и мощни сякаш бъкат от живот и сила, излезли от земните недра и набрали допълнително енергия от притичащите им се на помощ извори и стопили се снегове. И пак този неуловим магнетизъм, този прекрасен заряд, сякаш в тялото ти се вливат живителни сили, поглъщаш от красотата на природата, но не я отнемаш, а по скоро се сливаш с нея и започваш да излъчваш тази прекрасна енергия. Но думите са просто груба маска на чувствата, които напират когато човек се изправи пред тази неописуема прелест. Можете да видите с очите си едно бледо подобие на реалността, уловен миг от вечността /и легендарния Перперикон/:

Седемте престола - весела разходка до уникалния манастир

           Една разходка сред българската природа винаги е зареждаща с оптимизъм, бодрост и весело настроение. Решихме една октомврийска неделя да посетим манастира Седемте престолаПреценихме, че трябва да се върнем преди час пик в града, защото в неделя много софиянци се прибират от родните си места и затова тръгнахме около 9 часа сутринта. Пътят до там е живописен, минава през Искърското дефиле, Лакатник, а оттам през Елисейна се отклоняваме за манастира. Тръгнахме четирима човека с една кола, чиито достойнства трябва само да се хвалят, за да не бъде разгневен собственика й, а пък и тя е своенравна и от италиански произход и може да те остави насред път, ако „се обиди”. Ако питаш мъжете, те ще кажат, че в колата всъщност има двама човека, а между другото и две жени ги придружават. Както и да е, всеки си има своите глуповати радости. По пътя обаче имахме един голям дразнител – единият от хората-мъже си беше взел GPS устройство и каза че ще разчита на него, но незнайно защо неговия дигитален приятел тъкмо, когато предстоеше да хванем разклона за Нови Искър, реши, че трябва да се завърнем към центъра на града. Ние естествено не го послушахме, разчитахме на пътна карта и на здравия си разум, а малко след това видяхме и първата табела за манастира. Движехме се по пътя за Своге, много живописно и красиво се извива този път. Вижте какво успях да щракна с телефона си:

Абонамент чрез RSS
Real Time Analytics