Влез

Осмели се да споделиш страховете си...с Тимур

Осмели се да споделиш страховете си...с Тимур - 5.0 out of 5 based on 5 votes

timurТимур и неговите командоси Днешният гост, който поканих да се включи в рубриката "Осмели се да споделиш страховете си...", е известен под псевдонима "Тимур". Той е автор на един изключителен блог "Тимур и неговите командоси".

 В живота Тимур е инженер с опит на ръководни позиции в производството, а понастоящем е мениджър в автомобилно-свързана индустрия. Но нека това да не звучи прекалено строго и сериозно, понеже той е човек с неизчерпаема мъдрост и чувство за хумор, които щедро споделя в сайта си. Още за него и блога му може да научите в това интервю

  А сега вижте какво се осмели да сподели Тимур за zdravduh.com:

   За страх работа:

 Ще се опитам да споделя първия и последният си големи страхове – така, както ги помня. Поради ограниченото ми въображение всичко ще бъде истина, така че не очаквайте смразяваща кръвта история за призраци, излизащи от гардероба или за това как не съм си бил научил урока и ме било страх да не ме изпитат... Животът е доста по-прозаичен

...Първият път беше в Украйна. Работех там преди много години и бях нещо като Plant manager. Ако трябва да бъдем по-точни, „плант”-ът си имаше мениджъри и дори директор, но всички те заедно със завода бяха наети от нас, а аз ръководех цялото шоу. Бе в средата на 90-те, точно преди Виденовите безумия у нас.

Колкото и старанно да звучи, още през първия месец изпълнихме плана за производство и продажби. Понеже уж се учех, не очаквах подобен резултат и реших да се напия от радост. Възникна обаче малък проблем – с кого?

Също учудени от резултата, колегите ми бяха заминали да отдъхнат в едно казино и аз бях сам в базата. Ако не се брои личният ми шофьор, разбира се.

(Тук се налага едно уточнение – в бившият Съветски съюз, ако решиш да се напиваш, пращаш някого да купи водка, а ти се изтягаш на канапето и се самовглъбяваш. Или пушиш цигара след цигара, или гледаш телевизия. НО ВОДКАТА Я КУПУВА МЕСТЕН ЧОВЕК!)

Е, аз съм си демократ по природа. Докато шофьорът ми се мотаеше наоколо, отскочих до една будка, поисках водка, дадоха ми хората – и се върнах с две бутилки. Нито попитах каква е, нито - може ли да се пие от несвикнали чужданци и т.н. aджамийска му работа.

 Седнахме с шофьора, наляхме, нарязахме салам. А после ударихме по сто грама за плана и изпълнението му.

 Усетих някакъв странен сладникав вкус в устата си, а после всичко се завъртя пред очите ми. Започнах да се задъхвам, предметите изведнъж се раздвоиха. И което е най-неприятното, челюстта ми се парализира и устата ми не искаше да се затвори.

 „Голяма работа, ще кажете – то мениджърите и без това непрекъснато са все с отворена уста.” Вярно, но то е с възпитателна цел и за подобряване на комуникативността. А на мен тогава просто някои мускули ми отказаха.

 Шофьорът ми удари още една на екс, после въздъхна „май на шефа много не му понесе” и ме повлече към колата. Скоро се оказах в местната болница с диагноза „остро алкохолно отравяне с менте-водка, прогноза – неясна”. Помня само, че изпитвах остра жажда.

Двама лекари влязоха едновременно в стаята и ми поздравиха с „добре дошъл”, а после протехнаха ръце към мен. Две еднакви сестри записваха думите им. Усетих, че май здраво съм загазил, но всичко беше някак далечно и просто заспах.

...Събудих се на следващия ден, когато ми слагаха системата. Вчерашната двойка лекари стоеше до леглото ми.

 - Пием каквото ни падне, а? – ухилиха се те.

 Потвърдих. Давах си сметка, че докторът всъщност е един, но не знаех кого от двамата да гледам.

 Рибницка водка... Герой. Тази година имам шестнадесет умрели от нея. Както е тръгнало, май ще ги закръгля на двадесет.

 С усилие го посъветвах да не разчита на мен. Той се усмихна.

 Да не изпреварваме нещата. Рибницката водка е много коварна – като бялата мухоморка. Тъкмо решиш, че си се оправил и – край. Но може и да не е край – от теб зависи.

 Уварих го, че имам здрав организъм, но той само махна с ръка и излезе.

 На следващата сутрин в стаята ми влязоха ТРИМА лекари. Понеже изглеждаха абсолютно еднакви, обзе ме някакво лошо предчувствие.

- Резултатите ти не са много добри – уведоми ме той – колко доктори виждаш?
- Трима.
- Аха, добре. Имай предвид обаче, че никой не е стигал до пет. Четири е границата. Абе, ти защо пиеш толкова долнопробна водка?

 Обясних, че от незнание.

 - Нямаш представа колко хора умират от незнание – осведоми ме той – От теб зависи. Хайде, довиждане засега.

 На следващяит ден лекарите бяха вече четири и – признавам си – доста се уплаших. Никога не е приятно да осъзнаеш, че си на границата. Но поне досетливостта ми започна да се завръща и попитах:

- А какво зависи от мен? Да се боря и може би да...
- Глупости – прекъсна ме лекарят – От теб зависи да плащаш по петдесет долара на ден или умреш. Даваш ми ги и сменям лечението.

при доктораДа не стигаш до доктори / Снимка: earlstevens58.files.wordpress.com/Да не стигаш до доктори / Снимка: earlstevens58.files.wordpress.com/ Имам тук нещо в шкафа от едни помощи...

 Оказах се схватлив и нещата тръгнаха на оправяне. Попитах лекаря колко зле съм бил в действителност.

- Ами доста се беше приближил до чертата, но... това се лекува, стига човек да си плати на ръка. Няма страшно, ние сме за това. Само гледай да не я докараш до оня момент, когато някой колега ще вземе да чупи пръсти и да говори нещо от рода на: „Абе тя медицината, вярно напредна...но не е всесилна, та...” Горе главата, утре те изписваме.

 Това се случи преди двадесет и пет години. А през миналата година започнах изведнъж да слабея.

 Понеже се имам за интелигентен човек, обиколих сума ти доктори-гастроентеролози. Резултатът бе един и същ – стресът, стресът... синдром на раздразненото дебело черво, а кръвта си е от хемороиди, движи се повече и не се ядосвай.

 Но понеже ми се наложи да прекарам служебно доста време във Франция, отидох там в една аптека и помолих да ми дадат нещо за хемороиди. Жената ме изслуша, предложи ми някакви капки, а после ме погледна право в очите: 

„И си направете изследване, мосю. Не искам да ви плаша, но симптомите...”

 Върнах се и – ха, днес, ха утре... Докато една нощ дойде големият кръвоизлив. Добре че Спешна помощ пристигна навреме.

 Когато додох на себе си, до леглото ми стоеше само един лекар – хирург. Той сви рамене извинително:

 - Абе тя медицината, вярно напредна...но не е всесилна, та...

...Това беше преди година. После дойдоха операциите, химиотерапията и всичко останало. Засега изследванията не показват метастази.

 Засега.

Последно променена наЧетвъртък, 12 Юни 2014 13:29

2 коментари

  • Рая Христова
    Рая Христова Четвъртък, 12 Юни 2014 12:16 Връзка на коментара

    Много се зарадвах да видя Тимур тук! Както винаги, интересна И поучителна история :) Браво!

    Присъединявам се към пожеланията на Тони за здраве.

  • Стойне Василев
    Стойне Василев Четвъртък, 12 Юни 2014 11:13 Връзка на коментара

    Страхотна история, както винаги. Накрая, обаче, настръхнах, а не ми се случва често. Пожелавам на Тимур здраве, всичко останало може да си напазаруваме.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics