Влез

Осмели се да споделиш страховете си ... с Борис Бачев

Осмели се да споделиш страховете си ... с Борис Бачев - 5.0 out of 5 based on 5 votes

 Днес на гости в рубриката "Осмели се да споделиш..."  е Борис Бачев. Той е съосновател и координатор в бизнес общността "Републики за взаимопомощ". Може би част от вас го познават като един от най-активните автори в smartmoney.bg - доста често ме е впечатлявал с нестандартно мислене и интересни идеи. Запознах се с Борис на обучението по лични финанси "Какво не ни казва Кийосаки...?" и много се радвам, че и той ми изпрати материал за страховете си. Оказа се, че повечето хора, които се интересуват от управление на парите, са и много открити и смели. Уважавам това :)

 Ето какво сподели Борис за читателите на zdravduh.com: 

 страхове от детствотоСтрахове от детството / Снимка: ibnlive.in.com

  "Когато видях рубриката на Теди, веднага реших, че трябва и аз да се включа. Наистина е страхотно хората да споделят. Нали затова сме социални същества. Щеше да бъде още по-хубаво ако всички споделяхме и когато си говорим на живо. Но все от някъде трябва да се започне.

 До преди 10 години живеех на 14-тия етаж. До преди една, постоянно сънувах как съм се качил на прозореца и скачам от там, отласвах се от асфалта, след което отново надолу-нагоре, надолу-нагоре... Много яко! Винаги съм си мислил, че този сън е свързан с мисли, които са ми минавали през главата. Не, не за самоубийство. Като малък все пак съм се замислял: „Ако скоча какво ли ще стане?”. И изведнъж се сетих, че това всъщност не са само мисли, а мои спомени от детството. Спомних си, че са ми разказвали, как като съм бил съвсем малък, съм се покатерил на прозореца, подпрял съм си едната ръка на рамката и съм гледал надолу. Но, със сигурност не съм скочил. Просто са ме изпуснали от поглед за няколко секунди и това се е случило.

Екскурзия в космосаЕкскурзия в космоса/ Снимка: www.examiner.comЕкскурзия в космоса/ Снимка: www.examiner.com Може би още от тогава имам такива влечения към летенето. Майка ми ме е хванала и свалила от прозореца. Така е с децата, винаги могат да те изненадат. Горката, не е била на себе си, а като се сетя, че това не е и единствения път, в който съм и изкарвал акъла се моля, моите деца да бъдат по кротки. Това е и първото по-екстремно нещо, което съм правил и между другото от момента, в който се сетих , че това са мой спомени от детството, спрях да сънувам този сън. А беше толкова яко. Преди време скачах с бънджи, предстой ми да скоча с парашут и да се уча да пилотирам малък самолет. Най-екстремната ми мечта е да летя в космоса. Един ден може и това да стане. Да е жив и здрав Ричард Брансън.

 Винаги съм се замислял какво всъщност е това страха? Защо изпитваме това неприятно и дори вредно на моменти чувство. Стигнах до извода, че:

"Страхът е висша форма на самосъхранение”.

 Аз не искам да ме е страх. Но въпреки това никой не може да се предпази от него. А може би дори е хубаво да изпитваме страх на моменти, защото когато го преодолеем се чувстваме много по-силни от преди това. Определно най-големият ми страх е, че утре аз или някой от близките ми може да не сме вече на този свят. Страх ме е, че няма да успея да довърша мисията ми, с която съм дошъл. Каква е тя ли? От малък вярвам, че мога да променя света. Винаги съм искал да направя нещо, с което да намаля броя на бедните хора. Дали ще успея? Дори ме е страх да си помисля, че ще се проваля...

 Силно вярвам, че за следващите 20 години можем да направим България едно прекрасно място за живот, единственото което е нужно да направим е да преодолеем страха си от провал, да осъзнаем колко древна и велика нация сме всъщност. Да разберем, че можем да влияем на процесите, които се случват в страната ни. Дал съм дума пред себе си, че ще го направя. Не толкова заради мен. Ще го направя заради хората, които вече не са сред нас, но заради които аз съм тук. Ще го направя и заради хората, които ще бъдат тук след като мен вече ме няма. Страх ме е, че няма да успея. Да! Страхувам се адски много! Но, знам, че ако те е страх, по пътя, по който си поел – значи вървиш по правилния път. Просто не трябва да се отказваш да преследваш мечтите и целите си, независимо колко те е страх..."

 Благодаря на Борис за този материал. Напомня ми на моите детски мечти, към които сякаш вече не смея да се обърна...

 Ако искате и вие да се включите с материал за рубриката "Осмели се да споделиш страховете си, пишете ми.

Последно променена наПетък, 06 Юни 2014 11:09

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics