Влез

Безценна мисъл, която може да промени живота ни - 4. Защо да учим като децата?

 Да учим като деца?Как да учим като деца? / Снимка:www.theguardian.comНие възрастните често правим грешката да подценяваме децата и да си мислим, че са глупавички, не преценяват много неща и има още много, много хляб да изядат, за да ни стигнат. Толкова сме заслепени от усещането, че знаем и можем повече, че ни убягва цялата картина. А простата истина е, че в сравнение с нас, те са като гениите сравнени с човек със среден или посредствен интелект. 

 Представете си само какъв огромен потенциал за разбиране и научаване на нови неща имат децата. Можем ли да осъзнаем всъщност какво би било, ако трябва да научим един непонятен език от нулата? На нас дори ни се струва почти невъзможно да овладеем китайски например, който е от различно езиково семейство от нашето.

 Имената на предметите се научават лесно, но как може да разбереш абстрактните понятия като мисъл, идея, вяра, духовност и др., ако нямаш като база за сравнение майчиния си език? И как се предполага, че ще схванеш от нулата граматиката и логиката на езика като няма кой да ти ги обясни и преведе по понятен за теб начин?

умни децаЗащо да учим като децата? / Снимка: www.hdwallpapersimages.com Децата правят всичко това сами без усилия. Нещо повече - произнасянето на звуците. Как разбират по къкъв начин да поставят езика си, така че да учленят правилно определен звук? Възрастните и това не можем да направим. Обикновено се научаваме да произнасяме само азбуката на собствения си език и ако говорим на чужд език не изговаряме правилно думите.

 Децата нямат подобни грижи. На колкото и езика и/или диалекта да говориш на едно бебе, то ще усвои всичките без проблем. Познавам момче, чиито родители са англичани, живеещи в България. То говори със съвършен британски акцент и едновременно с това безпроблемно минава на български с отчетлив ямболски диалект. И всичко това се случва в рамките на 2 изречения, отправени към различни хора, без да се обърка или смути от смяната на езиците. Родителите на момчето естествено говорят български с акцент, както впрочем и аз говоря английски :)

 Така че децата не са за подценяване изобщо. Сещам се за още няколко техни предимства при ученето:

 1) Те не се притесняват, че трябва да усвоят определена материя за време. Не ги плаши и обема на това, което се предполага, че трябва да научат. Те на подсъзнателно ниво знаят, че "Дори най-дългият път започва от първите няколко крачки". Просто се забавляват и научават всичко под формата на игра. Не бързат, не са под стрес, правят го постоянно, без прекъсване, страх или съжаления.

 2) Те не се плашат от провал. Просто учат новите неща без да мислят: "Ами какво ще стане, ако не разбера това? Ами ако съм не съм достатъчно умен/на?". Те действат - вниманието им се концентрира върху това, което искат да разберат, без да бъде окупирано от разсейващи, негативни мисли. Например аз когато преди години ходех на народни танци не бях добра, защото вярвах, че не мога бързо да уча нови стъпки и бях заета с това отрицателно съждение. Оказа се всъщност, че като се отърся от него и просто се забавлявам съм доста схватлива "Бързо купувам", както се изразяват някои. 

 3) Децата не се сравняват с другите. Те не мислят "Пешо е по-надарен от мен. Трябва непременно да го настигна!" или "Няма смисъл да се занимавам с това, защото съм един от посредствените, другите могат повече, не ми се отдава, ще зарежа всичко!". Това парализира ума. Човек трябва да мисли как той да е с една крачка напред в това, което иска да постигне, а не да се демотивира от факта, че някой е по-напред с материала. Това се отнася до всички цели, които си поставяме - постижения в спорта, в някое изкуство или наука, отслабване, дори в изкарването на пари

 Лекият стрес и конкуренцията наистина понякога ни помагат да усвояваме нови знания, да напредваме и да се развиваме, но те не трябва да ни обсебват, защото съзнанието ни не може да е раздвоено от разсейващи мисли и едновременно с това да сме достатъчно концентрирани. Децата знаят това на подсъзнателно ниво - те се забавляват и учат едновременно, без усилие и напрежение. Защо да не се опитаме да бъдем като тях?

Вие на какво мнение сте? Споделете го в коментарите, моля:)

Вижте още "Безценна мисъл, която може да промени живота ни - част 1, част 2, част 3"

 Вижте още за моя личен опит със свалянето на тегло тук, изтеглете ОТКЪС от книгата ми "Как успях да отслабна?" или се абонирайте за новото в блога.

Харесайте страницата на ЗдравДух във Фейсбук!  

Допълнителна информация

Абонамент чрез RSS
Real Time Analytics