Влез

Статии филтрирани по дата: Понеделник, 02 Юни 2014 - Здравдух.ком - Здраве и лични финанси

Осмели се да споделиш страховете си ... с Маргарита Христова

След като пуснах предизвикателството "Осмели са да споделиш...", противно на това, което мислех, се оказа, че има доста смели хора, които са склонни да споделят страховете си и екстремните си моменти. Ето какво ми написа Маргарита Христова - енергична и красива млада дама, редовна читателка на сайта:

 екстремни моментиСтрахове и екстремни моменти

 "Здравей, Теодора, 

 Доста интересна тема отваряш. Честно казано аз за себе си тези отговори ги дадох отдавна. Ще ги споделя и с теб и твоите читатели. 
 
Мога да кажа, че моят живот се разделя на няколко периода - детски и ученически, студентските години, по стечение на обстоятелствата веднага след тях станах майка и съпруга и .... най-динамичният ми период - разведена. 
 
Аз ще говоря за последният. Не защото и в предишните няма много преодолени страхове и постигнати върхове, а просто защото в този последен период преоткрих себе си. 
Така. Започвам. 
Определението разведена в жена в България все още не се възприема добре. Когато на мен ми се наложи да премина през целият този ад - аз не исках да се развеждам. Исках си семейството, исках си мъжът. Понякога обаче живота ни кара да правим избори, които са... ами нека да го кажа от двете злини избираш едната. Няма правилно решение, но трябва да вземеш някакво решение, защото иначе всичко започва да граничи с мазохизъм. 
 
Това беше периода, в който аз започнах да откривам колко съм силна. Силна физически, силна психически, силна емоционално. Не че нямаше период на тотален емоционален срив, период в който да се чувстваш грозна (за жена, това чувство е ужасно), чувстваш се неспособна. Накратко всичко със знак "-". Точно преодоляването на всичко това крачка по крачка, ми откри колко съм силна и как човек не трябва да се оставя на негативните чувства и да потъва в тях. Колкото по-вече мислиш за проблемите си, толкова по-вече проблеми ти се стоварват на главата. 

 Преди около две години имах следните страхове: 
1. Няма да се справя финансово сама. 
Бившият ми съпруг беше човек, който имаше висока заплата и семейството имаше висок стандарт на живот. 
 
2. Няма да се справя с възпитанието на децата сама. 
Бившият ми съпруг много афишираше времето, в което е с децата и си играе с тях. 
3. Няма да се справя с новата си работа. 
Бях започнах да си търся нова работа с по-добро заплащане. Това ме постави в ситуация, в който приех предложение за работа, за която не бях сигурна, че ще мога да се справя. 
 
4. Няма да се справя с образованието на децата си 
В България за да получат децата ни добро образование, родителите трябва не само да участват активно, но и те да инициират разни инициативи. 
 
5.Другата жена, която влезе в живота ни, ще ме измести и ще отнеме любовта на децата ми. 
Сега ми изглежда смехотворен страх. 
 
6.Децата ми няма да са доволни от живота, който имат с мен. 
 Мога да продължа списъка с още много неща. 

 Когато преодолях собственото си негативно мислене, нещата в живота ми се обърнаха. 

1. Ще я коментирам последна. 
 
2. Децата ми са възпитани и попадайки в компания с други деца, не мога да не констатирам със задоволство резултата, който виждам. Много често те самите реагират негативно на неща които виждат или чуват. Често си говорим по теми и въпроси, които в моето детство бяха табу. Възхищавам се някои от игрите които инициират и наблюдавам с интерес развитието на приятелствата им. 
 
3. Новата ми работа, вече не е толкова нова, след 2 години време, мога да кажа, че за първи път попадам във фирма, който страшно много ми харесва. За първи път имам шефове, с които мога да обсъждам проблемите и да търся заедно с тях решения, без излишното натякване, че някой е сгрешил. Който не работи той не греши. 
 
4. Този страх още съществува. Мисля, че когато вече поемат сами живота си ще мога да си поема глътка въздух и да кажа "да, трудно беше, но се справих". Но за това ще си пожелая, пък и на теб ще ти пожелая след 10 години пак тук, в твоя блог, да направим отново една нова равносметка. 
 
5. Никога не може друга жена, да измести влиянието на майката. Майка е нещо много и всяко дете дори подсъзнателно го осъзнава. Както казваше едно приятелка, децата чисто интуитивно, също като животните усещат как се чувстваш и ще отвръщат на емоциите ти. 
 
6. Това е също толкова абсурдно колкото и т.5 от страховете ми. Децата ми не един път са казвали, че имат най-лудата майка, че правим най-щурите неща заедно. 

 Йога на препълнен плаж на Приморско, пред смаяните погледи на заобикалящите ни чехи. 

 Разходка до Бегликташ - пеша от центъра на Приморско (около 7км.в едната посока). Всеки път като се сетим за това изживяване и се смеем много, защото разходката приключи с най-удволетворяващото къпане в морето. Няма такова удоволствие след като си вървял 10-12 км. в жегата, да влезеш да си натопиш изморените крака в хладната вода и да се прибереш останалото разстояние по брега, кото от време на време спираш да си поплуваш малко. 

Упоритите ми опити да се науча да карам ролери. Може би това лято вече трябва да подходя по-сериозно по въпроса. Това е друга доста забавна част от излизанията ни заедно. Колко пъти ви се случва децата ви да полагат всякакви усилия да ви научат на нещо? Няма по-ценни моменти, от тези да дойдат да те хванат за ръка, когато коленете те треперят от страх и да ти кажат "хайде, мамо, засили се, аз те държа". Тези ми уроци са забавни и по други поводи. Мисля, че съм събрала толкова много смешни истории покрай тях. 

 Разбрали сме се, че няма да ме карат да се пускам по водни пързалки. Да имат най-щурата майка - катеря се по стени, уча се да карам ролери и ски, искам да лазя в пещера, бързо завързвам контакти, но водата и въздуха си останах две неща, които не мога да преодолея. Скачането с Бънжи, обявих, че трябва да съм тотално отчаяна, за да отида и да се метна от някой мост. Още не съм стигнала тази фаза.
 
Единственият път когато се пуснах на водна пързалка, трябваше да бъда зад дъщеря си и като падаме във водата да я повдигна за да не потъне и да не се изплаши. Трябваше аз да съм с нея, защото баща и беше със сина ни. В онзи момент, в който паднахме в басейна, бях адски щастлива, че тя беше с пояс, защото този пояс ни извади и двете от водата. Това е друга една история, която тя не пропуска да разкаже, как ТЯ е извадила МАМА от басейна. 

 През тези две години направих всичко, което бившият ми мъж ми обясняваше, че не е за мен и не мога да го направя. 

 Катерих се на стена, от тези изкуствено създадените за катерене. 

 Обиколих няколко планински местности и ми хареса. 

 Започнах да шофирам. Имам книжка от 15 години и изпитвах панически ужас да изляза на пътя. Купих първата си кола и преодолях още един страх. Не беше лесно и разбира се се учих с децата зад гърба ми, но това са техните безплатни уроци. Всяко нещо, с което аз се сблъсквам и не скривам от тях, че ми е трудно да го направя, ги провокира да наблюдават как напредвам и как се справят и другите хора около тях със същите неща. 

Опитах се да си направя интернет-магазин, но явно или усилията не ми стигнаха или мотивацията.
 
 Написах 3 статии, които за моя голяма изненада бяха публикувани в edna.bg. Това ме накара да се замисля дали писането ми доставя удоволствие и дали искам да се занимавам с това. Мисля че - да, но освен просто да пишеш трябва да имаш идея за какво и да се насочиш в тази област. Нека да кажем, че още търся онази област, която ме вълнува най-силно. Дали е отношения между хората, финанси, бизнес, деца, пътувания, спорт....още търся своята страст. 
 
 Качих се на кон и яздих. Оказа се не толкова просто. Мисля да го направя пак. 
 
 Сега да се спра на т.1 от страховете си. 
 
 Казах, че ще я изнеса най отдолу. 
 Финансовата грамотност е нещо, което на много хора убягва. Веднага след развода аз предприех няколко стъпки за да оправя този проблем. Първо водих половин година борба с една банка за да прехвърля кредита на жилището, в което живеем с децата на мое име и да си предоговоря условията с банката. Тежка задача беше. Стигнах момента, в който само като влезех в банковият салон и кредитният инспектор ставаше прав да ме посрещне. От един не разрешим, в неговите очи случай, за който ме убеждаваше, че няма смисъл да правя нещо, аз успях да му докажа, че нещата могат да се случат. Предизвиках такъв респект в този човек. Той видя стъпка по стъпка как аз отивах до следващият отдел в банката, как изисквах да ми се даде отговор и не ме интересуваше от кой трябва да получа този отговор, но го искам.
 
 Това беше най-мотивиращото нещо, което направих след развода си. Целият процес на договаряне, промяната в отношението на човека отсреща на всеки един етап от договарянето. Тогава за първи път се сблъсках с типичното българско отношение, че като чуят разведена жена и хората подхождат пренебрежително. Не ми ясно защо битува разбирането, че това трябва да бъде една съсипана, нещастна, отчаяна женица. Е съжалявам, но не отговарям на никое от тези определения. Аз съм пълна с живот, енергия, желания и идеи и.... изглеждам добре, въпреки двете ми бременности и раждания.
 
 Установих, че когато цялата ми енергия се изправи пред някого, без значение кой е това.... просто няма шанс да не се случат нещата, които искам. Последният ми пример е една супер сърдита женица в една държавна структура, с която след голям скандал, който ми беше спретнала, всеки път като вляза при нея успявам да предизвикам усмивка. 
 
 Примера с банката, беше момента, в който аз осъзнах силата на желанията и волята да ги отстояваш. Постигнах моето, но не съвсем. Може някой път да разкажа отделно тази история. Това беше първият и най-сериозен урок за това как нагласата ми нещата от живота, може да има по-голям успех от всички положени усиля. Когато кажеш - това не може да е така и трябва да има начин да се промени, решенията идват. 

 Някъде в този период разбрах, че бъркам с управлението на парите си и започнах да търся отговорите. Тогава се "запознах" с "здрав дух" и "Бат Тони". 
 
Бях много щастлива, когато се запознах на живо с Стойне Василев. Тук ще отворя една скоба. Исках да се запозная и с теб, но не се престраших да те заприказвам на модул 4 от курса на републик от айдс. Тогава видях, че присъства на обучението. Може би следващият път. 
 
 Какво искам да постигна? Аз няма да пиша за страхове, защото всяко нещо, което постигне един човек е свързано с прекрачването на поне един страх. 
 
1. Да успея да постигна финансова независимост в рамките на следващите 5-8 години. Тук съм заложила толкова много неща и толкова голяма цифра, която ще ми трябва, че ако я цитирам нещата биха изглеждали плашещи, отчайващи и невъзможни. Аз казвам - не съм намерила начина по който да го постигна. Търся го.
 
2. Да открия моето хоби. Сега опитвам всякакви неща. Както вече казах - ролери, ски, кънки на лед, езда, катерене, но никое от тези неща не ме е грабнало до такава степен, че да кажа, че искам да се отдам изцяло само на това занимание. Както казвам на шега - моето хоби е да си търся хоби. 
 
3. Искам да вляза в пещера, но от онези пещери, които трябва да влезеш с пълна екипировка и водач, където да се катериш, спускаш и лазиш. Не зная дали ще ми хареса, но трябва да опитам.
 
4. Искам да започна да пътувам поне веднъж в годината извън страната. 
 
5. Искам направя един круиз. 
 
6. Това го изтрих три пъти докато го напиша, защото ми звучи прекалено голямо, но защо пък да не си го пожелая - да развия собствен бизнес. 
 
 Чудя се дали да оставя това писмо да отлежи една нощ или направо да ти го пратя. 
 
 Май е най-добре да ти го изпратя така, в суров вид, абсолютно както ми дойде от вътре да го напиша. Дали ще го редактираш, дали ще го публикуваш или не си е твой избор. Аз отговарям на твоя въпрос. Ще е интересна статистиката накрая. На най-големите страхове и най-големите цели. "
 
 Благодаря ти Маргарита, че ми изпрати това писмо. Ти си живо вдъхновение за много хора да отстояват себе си и да сбъдват мечтите си!
 
 Ако и вие искате да споделите екстремните си моменти или страховете си, пишете ми.

 

Абонамент чрез RSS
Real Time Analytics