Влез

Защо вкусното не е полезно?

Защо вкусното не е полезно? - 5.0 out of 5 based on 1 vote
Вкусът е импулс до мозъка / Снимка: smartnews.bg Вкусът е импулс до мозъка / Снимка: smartnews.bg

 За да отговоря на въпроса от заглавието, както аз го виждам, ще започна малко по-отдалеч.

 Вкусът и обонянието са вродени процеси, които ни помагат да оцеляваме. Усещането на храната и определянето й като сладка, солена, кисела и горчива са субективни и само ние живите създания ги определяме по този начин.

 Всъщност това са просто куп молекули, съединения, които в природата не се отличават с качествата, които нашите сетива им приписват. Захарта и солта имат своите кристални решетки и химичен състав и единствено ние ги определяме като сладки или солени. Нервните окончания на езика ни изпращат до невроните на мозъка ни елекрически импулси, които създават усещането за вкус. То е субективно, но ние вяваме, че е меродавно и единствено. 

 Защо е така?

 Ние хората сме сложен жив организъм и за да съществуваме като такъв трябва да имаме вродени механизми на оцеляването. Ако не изпитаме погнуса и неприятно усещане, когато надушим развалена храна, спокойно бихме могли да натровим кръвта си, като погълнем гниеща тъкан.

 А усещали ли сте как неприятно мирише красивото полско цвете Мак? Сякаш е горчиво и отровно. Всъщност истината е, че от опиумния мак се произвеждат наркотични вещества (хероин и др.), а всички знаем пагубния ефект върху телата ни от този тип вещества.

  Телата ни са фина и изключително умна система, която усеща кое е добро за нас и трябва да й се доверяваме.

 Но ето, че възниква въпросът защо тогава вкусните храни не са полезни според повечето експерти по хранене и диетолози? Как е възможно хората да не разбираме кое за нас е добро и кое - не и как сме оцелели хиляди години без да знаем това?!

 Днес здравните експерти ни казват: "Сладкото, солта (натрия), мазните храни, пърженото и червеното месо са вредни!" Защо тогава толкова жадува организмът ни по тях?

 Истината е следната:

 През последните стотина години еволюцията ни избързва с темпове, които ни е трудно да следваме.

 Някога храната не е била толкова често и обилно удоволствие като сега. Предците ни не са се радвали на такова охолство. Затова е логично, че когато са избирали храната си, те са предпочитали по-висококалорична такава като гореизброените - сладки, мазни продукти и червени меса. Организмът им е подсказвал, че това е пътят на оцеляването - трупане на запаси за гладни времена под формата на мазнини и приемане на питателни порции.

 А днес какво се получава?

 Поради масовия вкус към калорийните бомби, сме буквално заринати с такъв тип изкушения.

 Да, и бабите и дядовците ни са яли свинска мас и сланинка със сол, но са се движили 10 пъти повече и са примали чист био продукт. Към храната си са добавяли домашно вино и чесън от градината. А както знаем те съдържат антиоксиданти (ресвератрол) и естествени антибиотици - фитонциди. Затова наситените мазнини не са оказвали оксидативния разрушителен ефект върху структурата на клетките им. 

 А какво да кажем за солта - натрият в нея е ценен елемент, който помага за електролитните процеси в организма. Липсата на този микроелемент и надделяването на калия, също е вредно за организма ни.

 В миналото солта се е добивала по-трудно, имало е периоди в човешката история, когато тя е била по-скъпа от златото. (Думата за сол /salt/ и заплата на английски /salary/ са сродни и идват от латинското "salarium", защото именно в сол римските пехотинци са получавали възнаграждението си). Солта не е била изобилна и евтина стока като в наши дни. Който има село, знае, че на козите и овцете им се дава да ближат буци сол, понеже храната им почти не съдържа натрий. Така че и обичта към соления вкус също е обяснима и логична:

 В крайна сметка отровата и лекарстовото се крият в дозата.

 Някога пълните хора са оцелявали повече от слабите, защото са имали запаси и са издържали повече на глад. Това е бил ценен ген. Днес е по-добре да си склонен да трупаш мускулна маса, отколкото мазнини. Има и множество изследвания, които показват, че затлъстяването води до редица заболявания, а пълни столетници просто НЯМА. 

 Дали някой ден ще се пригодим към днешната еволюция и ще започнем по-малко да харесваме мазното и сладкото - това не знам. Аз лично обичам сладко, но много бързо се насищам на вкуса му. 1 блокче шоколад ми е достатъчно. Имам някаква вътрешна спирачка в това отношение. А има и хора, които не харесват особено месото, а предпочитат въглехидратна храна.

 Като говорим за следване на еволюцията, може би ще ви е интересна и тази статия "Защо някои хора винаги остават слаби?".

 Вижте още за моя личен опит със свалянето на тегло тук, изтеглете ОТКЪС от книгата ми "Как успях да отслабна?" или се абонирайте за новото в блога.

Харесайте страницата на ЗдравДух във Фейсбук!   

Последно променена наВторник, 24 Февруари 2015 18:03

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics