Влез

Какво е анорексия невроза?!

Какво е анорексия невроза?! - 5.0 out of 5 based on 3 votes

 anorexia-nevrozaАнорексия / Снимка: www.sandiegopurplecow.org В блога вече има много информация относно диети, отслабване и здравословно хранене, но досега не съм публикувала материали относно възможните хранителни разстройства, едно от които е анорексията. Затова благодаря на Дидо Николов, че за рубриката стани автор, ми е изпратил статия по въпросната тема. Ако искате и вие да се включите с ваша публикация, пишете ми.

 Анорексия невроза е смущение, при което безпокойството за диети и отслабване води до екстремна загуба на тегло. Анорексиците имат силен страх от надебеляване, и тяхното притеснение за храна и тегло често е маскировка на по-дълбоки психологически проблеми. Индивидът може и да не осъзнава, че тяхната загуба на тегло или оскъдно хранене е проблем. Един процент от тинейджърките в САЩ развиват анорексия невроза, и около 10 % от тях умират в резултат на това.

 Опасни сигнали: Загуба на значителна част от теглото, продължителни диети, въпреки слабостта си се чустват дебели, даже след загуба на тегло силен страх от надебеляване, спиране на менструалния цикъл, притеснение за храните, калориите, мазнините, и хран. съставки, гладуване в изолация и готвене за другите, опадване на косата, студени ръце и крака, немощен говор, изморителни тренировки, лъжи относно хранителната им депресия, заплашителна слабост, изтощителни периоди на хиперактивност, развитие на слаби косми по ръцете, краката и други части на тялото, сърцебиене, суха, лющеща се кожа, накъсано дишане. 

 Следствия: Свиване на органите, загуба на костни минерали, което може да доведе до остеопороза, ниска телесна температура, ниско кръвно налягане, забавен метаболизъм и рефлекси, сърдечна недостатъчност, което може да доведе до сърдечен удар. 

 Терминът “анорексия нервоза” не отговаря съвсем точно на съдържанието на това разстройство, тъй като анорекия означава “липса на апетит”,а в случая проблемът не е във факта, че болният/ата няма апетит, напротив, много често апетитът присъства много осезателно, но бива строго контролиран и потискан. Обикновенно основният мотив е, че страдащият/ата се вижда или чувства много дебел/а – едно възприятие изопачено, нереално, което не отговаря на действителността.

 Само в по-напредналите фази на заболяването апетитът наистина изчезва, тъй като в тялото започват физиологични промени – намаляване на киселинността на стомаха и всичко останали органични разстройства, които следват като резултат от това. Страдащият/ата довежда себе си до пълно физическо изтощение, не защото няма желание за ядене, а защото се опитва да контролира и намалява теглото си.

 Нарочно се отказва от почти всички видове храна – особенна от калоричната, пълна с хранителни съставки. Задоволява се само с поемането на плодове и зеленчуци и с много много вода. Но въпреки това нейния интерес към храната не намалява. Напротив. Обикновенно засегнатият/ата от анорексия се отдава с голямо желание на процесите на приготвяне на храната за останалите членове на фамилията си. Този факт може да бъде интерпретиран като компенсация на техния незадоволен апетит.

 В професионалните среди анорексия нервоза се определя като натрапливост по отношение на дебелината на тялото. Тази натрапливост кара пациента да предприема строги мерки, с цел да намали колкото се може повече теглото си чрез продължително гладуване или строги техники на диета от типа на разделно хранене, прочистване с вода и пр, които от своя страна провокират пълно физическо изтощение и довеждат до сериозно разстройство на ендокринологично и физиологично ниво, които понягога са необратими. Някои автори, предимно от бившите соц. страни (Т.Димитриева, Русия) предпочитат да разглеждат анорексия нервоза от психосоматична гледна точка. Повечето автори от западноевропейски произход, отреждат място на това разстройство в сферата на психопатологията. 

 Диагностични критерии на анорексия нервоза : 
- загуба на тегло, поне 15 % от първоначалното, 
- отказ да се поддържа телесно тегло на границите на дори минималните приемливи норми, 
- преувеличен страх от повишаване на теглото, дори и при тежки случаи 
- разстройство на възприятията за маса и форма на тялото, придружени от едно прекомерно внимание по отношение на същите 
- отричане на болестта и липса на интерес към какъвто и да е било терапевтичен проект 
- аменореа 

 Към тези критерии можем да добавим още: 
- загубата на теглото не е резултат от никакво друго органично страдание, 
- прекомерна физическа активност, практикувана с цел да се поддържа теглото на колкото се може по-ниски нива, 
- може да се наблюдават и откъслечни епизодии на: самопровокирано повръщане; злоупотреба с ласативи и диуретици; епизоди на преяждане последвани или от строги диети и увеличена физическа активност или от повръщане, 
- твърде голяма чувствителност по отношение на контрола на теглото – или фиксираност към теглилката (ритуалът да се мерят многократно на ден и да си водят дневник) или пълен отказ и бягство от същата. 

Елементи на психологическо поведение, които могат да ни наведат на мисълта, че съществува този проблем:
- спортна или танцова активност, прилагана с твърде голяма настойчивост 
- твърде голям стремеж към постигане на отлични резултати в ученето или в работата 
- зависимост или пълно отхвърляне на майката 
- фалшива самоувереност, враждебност, безчувственност, емоционална изолираност, твърдоглавост и упорство.

Ако искате да получавате най новото и актуалното от ЗдравДух.com – абонирайте се за бюлетина на сайта и ще може да спечелите ел. книга "Как успях да отслабна?" 

Последно променена наПетък, 14 Февруари 2014 08:54

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics